петък, ноември 22, 2024
HomeMMAТрагичното падение на една легенда на WWE

Трагичното падение на една легенда на WWE

Ако Британският булдог беше лице на немския бум на WWE през 90-те години. Дейви Бой Смит обаче, който умира на ранна възраст, плаща висока цена за славата си.

Златото, разбира се, отиде при Хълк Хоган. Сребро за Брет „Хитмен“ Харт. Но след това се появи той.

Дейвид „Дейви Бой“ Смит, по-известен като „Британския булдог“, е на върха на кариерата си, когато през 1992 г. бумът на WWE се пренася от САЩ в Германия.

Блестящи знамена на Великобритания, коси с перли също в националните цветове и класическото „Rule Britannia“ като тема бяха запазените марки на постоянно усмихнатия 118-килограмов мъж, който беше една от най-големите звезди на WWF по онова време – а в родината си все още е може би най-популярният борец в историята.

Популярността му в Германия по онова време се доказва от спечелването на бронзовата награда „Браво Ото“ – наградата на публиката на най-голямото германско младежко списание, която по онова време за кратко се дава и на шоу-бойци.

Преди всичко изключителният мач на Смит срещу зетя Брет Харт на SummerSlam 1992 г. пред почти 80 000 фенове на стадион „Уембли“ в Лондон е легенда – по-малко известни са обаче многото тъмни сенки, които лежат върху кариерата на Булдога, който почина преди 20 години на 39-годишна възраст.

WWE уволни Британския булдог малко след най-големия му мач

Браво Ото 1992 г. вече е засенчена от скандал: три месеца след най-големия му мач на SummerSlam WWF му показва вратата: колегата му The Ultimate Warrior, който също е уволнен и умира през 2014 г., се е сдобил с хормони за растеж в Англия, а Смит – както сам признава – е осъществил контакта.

По това време WWF е в центъра на голям стероиден скандал; година по-рано урологът Джордж Захорян е осъден за продажба на забранени вещества на Хоган и други борци. Шефът на лигата Винс Макмеън (самият той оправдан през 1994 г. за насърчаване на употребата на стероиди от своите звезди) се разправи със Смит и Воина под нарастващия обществен натиск.

В официалния доклад от аутопсията смъртта на Смит (причина за смъртта: сърдечен удар) също е свързана със злоупотреба със стероиди. В началото на кариерата си Смит е слаб, но след това до смъртта си е с огромни мускули. Шокирани от преждевременната смърт на Смит са били само онези, които не са били близки с него по онова време. Имал е проблеми с пристрастяването, които според твърденията са се задълбочили през последните години от живота му.

„Той имаше огромни болки в гърба от 80-те години насам“, казва братът на Брет Рос Харт пред Wrestling Observer по онова време, „Беше в агония, в и извън специалистите по гърба. Дълго време живееше с болки и не можеше да се откаже от болкоуспокояващите.“

Смит плати висока цена за желанието си за слава в бизнес, който някога е бил още по-нелепо изпитание, отколкото е днес.

Dynamite Kid се превърна от партньор във враг

Преди Смит да стане световноизвестен като борец на сингъл в WWF, той е млада звезда в родината си, Япония и Канада. Смит, който блестеше с невероятна комбинация от сила и техника, се състезаваше там за промоцията STAMPEDE – лигата на семейство Харт, ръководена от легендарния патриарх Стю Харт. Смит се присъединява към семейството, когато се жени за сестрата на Брет – Даяна, през 1984 г.

Заедно с братовчед си Том Билингтън, известен още като Динамит Кид, Смит формира може би най-добрия дует по борба на своето време. Като „Британските булдози“ те оформиха и златната ера на отборната борба в WWF, преди да напуснат лигата в спор през 1988 г.

Дейви Бой Смит и Динамит Кид създадоха British Bulldogs в WWE.
Дейви Бой Смит и Динамит Кид създадоха British Bulldogs в WWE.

Партньорството завършва с токсичен разрив през 1990 г., когато Смит се връща в WWF против волята на Билингтън. Динамит Кид, който след края на кариерата си се озова в инвалидна количка и почина в края на 2018 г., предизвика вълнение през 1999 г. с обширна изповед за наркотиците в автобиографията си „Чист динамит“, в която язвително обрисува бившия си партньор Смит.

Легендарни мачове с Брет и Оуен Харт

Въпреки че критиците смятат, че най-добрите дни на Смит на ринга вече са били отминали след разделянето на Bulldogs – по-тежкият график на турнетата на борците по това време вече е довел до забележимо изтощение: едва когато е бил борец на сингъл в WWF, той е направил абсолютния си пробив.

Популярността на Смит в Европа струваше колкото злато за WWF, която все повече се насочваше към международните пазари, след като бумът на Хоган в САЩ отслабна. Заради Смит SummerSlam 1992 е преместен от Вашингтон в Лондон, а победният му главен мач срещу интерконтиненталния шампион Брет Харт предизвиква рекорд по зрители и стоки. Между другото по-късно Харт съобщава, че Смит е бил „дрогиран“ по време на мача.

След освобождаването си Смит намира работа в конкурентната лига WCW, а след завръщането си в WWF през 1994 г. продължава да бъде популярен помощник на големите звезди, като претендент за титлата на Брет Харт, Кевин „Дизел“ Наш и Шон Майкълс, като партньор на Лекс Лугър и Оуен Харт и като член на легендарната и злополучна Hart Foundation.

Забележителност не само от германска гледна точка: технически блестящият му мач срещу Оуен Харт в издание на RAW, записано в Берлин през 1996 г., в който Булдогът спечели де факто учредената за него Европейска титла.

Звездата на Булдога потъва през 1997 г., когато той напуска WWF заедно със зет си Брет от гняв заради прословутата „Монреалска отвертка“ и се връща в WCW: Там – както и при завръщането си в WWF през 1999 г. – той беше само сянка на предишното си аз.

Пристрастяване, борба и удари на съдбата

Телесните проблеми и пристрастяването излязоха извън контрол, включително случайно приземяване по гръб върху скрит капак на ринга в мач през 1998 г., през който по-късно се изкачва Ultimate Warrior за изненадваща поява.

Към това се прибавят и лични трудности: в кратък период от време губи майка си и болната си от рак сестра, бракът му се разпада, а напоследък е заедно със съпругата на своя шурей Брус Харт – което още повече задълбочава разрива в семейство Харт, което е силно разделено най-вече от случайната смърт на Оуен Харт през 1999 г.

До самия край той е сигурен, че ще успее да се завърне успешно. „Тялото ми е на сто процента, мисля, че е въпрос на време“, каза той в последното си интервю, дадено по телефона по време на ваканционно пътуване до Инвърмиър, Канада.

Няколко часа по-късно, на 18 май 2002 г., сърцето на Смит спира да бие. Отчуждените му наследници организираха две отделни погребения (зетят Брет беше и на двете).

Синът Хари става Дейви Бой Смит младши

Малко преди смъртта на Смит той се качва на ринга в няколко независими мача със сина си Хари, който не позволява на съдбата на баща си да го спре да продължи кариерата си в бизнеса с борба.

„Баща ми е правил грешки. Научих се от тях“, обяснява той в различни интервюта, в които описва баща си, който през 2020 г. е въведен в Залата на славата на WWE, като любящ и хумористичен наставник въпреки всичко.

Между 2006 и 2011 г. Хари е активен в WWE като DH (Дейвид Харт) Смит, но не достига популярността на баща си там, дори планираното завръщане през 2021 г. завършва с ранно уволнение.

Роденият през 1985 г. потомък е по-успешен като Дейви Бой Смит младши в Япония, а през 2015 г. купува и правата за прякора „Британски булдог“, с който се състезава оттогава.

Дейви Бой Смит е бил толкова грешен човек, че митът за Булдога, който той въплъщава, е по-велик от живота в света на борбата.

RELATED ARTICLES

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Most Popular

Recent Comments