На ФК Санкт Паули напоследък му е все по-трудно да се справи с ролята на фаворит. Треньорът Тимо Шулц обаче изглежда не позволява това да го притесни.
Пресконференцията след поражението с 2:1 в дербито на Фолкспарк почти беше приключила, когато се появи въпросът за възможните последици от четвъртия мач без победа за ФК Санкт Паули, който месеци наред вървеше толкова впечатляващо. Тимо Шулц се опитва да отговори на този въпрос с блясък в очите, но през кратката пауза в лигата, която следва, трябва да намери отговор и на въпроса как се е стигнало до него.
В тези четири мача не ни бяха отнети точки, а добавихме две.“ Това е нещо като лека вариация на мантрата му, че Сейнт Паули няма какво да губи, а само какво да печели. „В края на този ден все още ще бъдем на едно от първите две места, никой не трябва да се притеснява за увереността ни.“
Не са намерени решения
Представянето на неговите професионалисти, от друга страна, дълго време не отговаряше на думите на треньора. Самият той признава това, когато анализира: „През първото полувреме нямахме достатъчно достъп и допуснахме твърде много шансове. Поведохме с 1:0, но нямахме достатъчно шансове. Марсел Хартел подчертава тази оценка: „Не започнахме мача по начина, по който си представяхме. HSV ни поставиха под напрежение в началото и ние не намерихме нашите решения.“ Не отново.
За пръв път от много време насам Санкт Паули нямаше постоянство пред своите и противниковите врати при 1:1 в Дюселдорф, последвано от пропуск при 0:3 в Кил в края на славната 2021 г. Или пък е нещо повече и е предвестник? Факт е, че стартът на новата година в лигата също се обърка с 2:2 срещу Ауе и поражението в дербито, а триумфът за купата с 2:1 срещу Дортмунд успя да влезе в ролята на аутсайдер.
Любимата роля е трудна за отхвърляне
Но отборът на Шулц, суверенният есенен шампион, вече не е фаворит в долната дивизия и видимо се бори да приеме новата си роля на преследван. Опитът на треньора да обясни променените очаквания на своите играчи, а очевидно и на отбора, засега е напразен. Поражението в дербито показа това съвсем ясно. Не защото отборът на Санкт Паули играеше смело в последните минути, а защото не изглеждаше като отбор, който няма какво да губи, а като отбор, който наистина оживява едва когато всичко изглежда загубено.
