Като играч Михаел Балак (47 г.) беше считан за водеща фигура. Но той никога не е искал да стане треньор. В новия епизод на предаването „Срещи с DAZN“ той обяснява защо
За човек, който вече е известен с прозвището „Капитана“, ръководството на отбора не би трябвало да е напълно непозната лексика. В случая с Михаел Балак обаче дългогодишният капитан на германския национален отбор никога не е ставал треньор. „Имах много интензивни години като играч, които ме изпълниха толкова много, че до днес избягвах другата страна“, обяснява Балак в новия епизод на „Срещи с DAZN“.
Треньор Балак вероятно няма да бъде и в бъдеще, въпреки че настоящият телевизионен водещ дори се е стремял да придобие лиценз УЕФА Б – в Уелс, „защото там намирам обхвата и ориентацията за по-гъвкави“. Но след това „междувременно се появи Корона и аз малко изгубих това от поглед“.
Така също и защото няколко от придобитите впечатления го насърчават да не продължава в тази посока. „Осъзнах, че трябва да имаш упоритостта, която си имал като играч, за да се справиш с цялата отговорност и характери“, казва Балак. „И днес все още не разполагам с нея.“
В сравнение с кариерата си на играч той вижда „съвсем различен профил на изискванията“ и дава за пример Жозе Моуриньо. При португалеца, който има страхотна треньорска кариера след скромна състезателна кариера. „Той е треньор, когото наистина ценя и който все още успява да се справи на това ниво“, казва Балак, който играе под ръководството на Моуриньо във ФК Челси през сезон 2006/07 и печели с него Купата на Англия.
„Трябва да бъдеш надежден, но не и прекалено предвидим“, обяснява бившият полузащитник. „За мен като играч най-добрата ситуация винаги е била, когато не съм можел да прочета треньора на 100 процента, дори и да е имал 20-30 процента лудост. Ако губиш и знаеш, че треньорът ще ти изкрещи за момент, ще ти се скара и ще ти каже какви ще са тренировките през следващите няколко дни, това не винаги ми е харесвало.“ Необходим ви е и „невероятен устрем“. По собствените му признания Балак е „човек, който може да се отпусне, това беше много важно за мен“.
Качество, което Марко Роуз дори смята за положително за един треньор. Треньорът на РБ Лайпциг, който е само две седмици по-възрастен от Балак и също като него е израснал в ГДР, потвърждава това в двойното интервю в подкаста: „Това спокойствие е нещо, което трябва да предадеш на външния свят като треньор, когато работиш с медиите, със социалните мрежи. Че невинаги позволяваш да бъдеш въвлечен в тях“. Това е още една причина, поради която Роуз вярва: „Бихте могли да бъдете добър треньор.“ Светът на футбола вероятно никога няма да узнае