Макс Шмелинг, който се превърна в германска легенда като световен шампион и победител на Джо Луис, почина на днешния ден преди 20 години. Като помощник за бягство от нацистка Германия той се превръща и в спасител
„Сърцето на боксьора познава само една любов: борбата за победа. Сърцето на боксьора познава само една грижа: да бъде винаги пръв на ринга.“
Сърцето на Макс Шмелинг бие в продължение на 99 години, преди той да почине на 2 февруари 2005 г. – на днешната дата преди 20 години. Той беше единственият германски световен шампион във всички класове, най-големият идол на германския бокс, а може би и на германския спорт като цяло.
Историческият му триумф на световен шампион над Джак Шарки и сензационната му победа над Джо Луис го превръщат в легенда през 30-те години на ХХ век, обект на книги, филми и пиеси – самият Шмелинг също е увековечен в популярната култура с цитираната по-горе песен.
Едва много десетилетия след края на кариерата му става ясно, че той е нещо повече от велик спортист: най-голямото геройство на Шмелинг е спасяването на два млади живота в един от най-мрачните часове в историята на Германия.
Победата над Джо Луис превърна Макс Шмелинг в легенда
Шмелинг е роден на 28 септември 1905 г. в Клайн-Луков, в областта Укермарк между Бранденбург и Мекленбург. Семейството скоро се премества в Хамбург, където баща му си намира работа като моряк. Младият Макс си намира чирак в Кьолн и започва да се занимава с бокс там на 18-годишна възраст.
Само една година по-късно, през 1924 г., той става професионалист, през 1926 г. става шампион на Германия, а през 1927 г. – шампион на Европа. Макс Шмелинг е висок само 1,85 м и тежи 85 кг, което го прави почти лек боксьор в тежка категория, контрабоксьор с блестяща реакция и тежък удар с дясната ръка.
През 1928 г. той се отказва от всичките си титли и се отправя отвъд океана. След две години получава възможност да стане световен шампион. Титлата е вакантна поради оттеглянето на Джийн Тъни, Шмелинг се изправя срещу Джак Шарки в Ню Йорк. В четвъртия рунд Шарки е дисквалифициран след нисък удар и Шмелинг е провъзгласен за световен шампион на земята. Две години по-късно Шарки си връща титлата, но най-паметната победа на Шмелинг тепърва предстои.
На 19 юни 1936 г. пред 40 000 зрители на стадион „Янки“ в Ню Йорк той се среща с Джо Луис, изгряващия боксов феномен – но Шмелинг открива тактическа слабост в работата му с гарда. Луис е повален в нокдаун за първи път в кариерата си в четвъртия рунд и е отброен в дванадесетия рунд
Шмелинг помага на еврейски младежи да избягат
Луис – който ще стане добър приятел на Шмелинг – печели категорично реванша, а по-късно приятелството им и помощта на Шмелинг за Луис стават легендарни.
Фактът, че добрата репутация на Шмелинг остава непокътната в следвоенния период, се дължи и на това, че той се отнася сравнително резервирано към присвояването на Германия от Хитлер.
Шмелинг не се противопоставя на системата и по-късно се обвинява в „наивност“ в отношенията си с режима, но въпреки това запазва известна дистанция: не се присъединява към НСДАП, запазва еврейския си мениджър Джо Джейкъбс и дори отказва да почете Адолф Хитлер. „Аз съм боксьор, а не политик“, е една от най-известните му фрази.
По-късно става ясно, че Шмелинг дори активно е помагал на жертвите на режима на Хитлер: през 1938 г., по време на ноемврийските погроми, той скрива в хотелската си стая двама еврейски младежи – синове на негов приятел собственик на бутик – и им помага да избягат.
Спасените братя Анри и Вернер Люин правят тази история публично достояние през 1989 г. Едва 12 години по-късно обаче статия в „Спортс Илюстрейтид“ привлича вниманието на широката общественост към тази история.
„Ако бяха разбрали какво прави Макс, със сигурност щяха да го застрелят“, предполага вечно благодарният Анри Левин в интервю за Welt am Sonntag през 2004 г.
Али и Тайсън също отдадоха почит на Шмелинг
Като успешен бизнесмен и почетен поддръжник на германския спорт, Шмелинг остава в полезрението на обществеността дори след войната и края на кариерата си на ринга
Едва през 1987 г. той до голяма степен се оттегля след смъртта на любимата си съпруга Ани Ондра – но многобройни спортни и обществени знаменитости се стремят да бъдат близо до него до края. Хенри Маске, Владимир Кличко, Франц Бекенбауер и Уве Зеелер бяха сред присъстващите на погребението му.
Още докато Шмелинг беше жив, братята Люин, които бяха спасени от Шмелинг и станаха успешни хотелиери в САЩ, организираха голямо поклонение в Лас Вегас, на което Мохамед Али и младият Майк Тайсън, наред с други, се поклониха на Шмелинг.
„Специално доставих нюрнбергски наденички, кисело зеле и берлински кюфтета. Прожектираха се филмови клипове с негови битки и самият Макс ги коментираше“, спомня си Вернер Левин.
Той умира през 2008 г., а брат му – осем години по-късно след дълъг и пълноценен живот.
