Lazio Рома беше на крачка от това да компенсира поражението си с 2:0 във втория мач от полуфинала на Копа срещу рекордния победител Ювентус и да достигне до самия финал. Но тогава треньорът на торинци направи перфектната смяна
2:0 от първия мач на този полуфинал на Копа Италия звучеше удобно – прекалено удобно? Беше ясно, че половината от преднината е била изчерпана още в началото на втория мач на Олимпийския стадион в Рим, където обикновено ще се играе финалът. След остър корнер на Фелипе Андерсон отляво всъщност стабилната защита на Ювентус не успя да спре достатъчно добре нападателя Кастеланос. Нападателят, който влезе на мястото на Имобиле, който беше на пейката с лека контузия, в 12-ата минута заби топката в горния десен ъгъл. Стражът на Торино Перин не можа да направи нищо, за да я спре.
И с това в котела веднага настъпи напрежение – гарнирано от шумно ликуващите лациали по трибуните, които в 44-ата минута имаха на устата си вик за гол за 2:0. Но вкаралият за 1:0 Кастеланос, на всичкото отгоре, изпусна нервите си пред Перин, чийто малко неточен опит за нисък удар бе париран встрани от вратаря на Старата госпожа
Влахович пропусна да изравни
Общо казано, преднината на почивката беше добра за „бианкочелестите“, които изведнъж се надяваха все пак отново да стигнат до финала, тъй като отборът, който се развиваше положително под ръководството на новия треньор Игор Тудор през последните седмици (отново се бори за международен билет в Серия А), беше малко по-активен, по-уверен и по-изобретателен.
Но имаше и шансове за водения от Масимилиано Алегри отбор на Юве, в който двамата голмайстори от първия мач Влахович и Киеза отново започнаха заедно в предни позиции. Камбиасо първо направи 1:0 за своите цветове с нисък удар (8′), преди Влахович да отчая вратаря на Рома Мандас с директен удар от близко разстояние (23′), а по-късно Бремер да се разпише с глава (32′).
Алегри и Милик имат правилния инстинкт
Общото впечатление, че мъжете от „Вечния град“ просто бяха по-добри в тази вечер за купата, не се промени и в началото на вторите 45 минути. Напротив, голмайсторът Кастеланос компенсира грешката си малко преди почивката, като остана леден: След бързо изграждане чрез Фелипе Андерсон и Луис Алберто резервата Имобиле бе свободен да пробие, преодоля здраво Бремер и завърши уверено отляво, за да направи 2:0 – като по този начин изравни общия резултат (48′).
От този момент нататък обаче защитата на Торино възстанови силите си и на практика не остави нищо на случайността. И тъй като Влахович пропусна следващите големи шансове да създаде важната от гледна точка на Юве връзка (56′ и 57′), се създаде впечатлението, че продълженията ще бъдат логичното следствие между тези два отбора. Особено след като отборите все повече се изравняваха и редица смени възпрепятстваха хода на играта
Наставникът на „Старата госпожа“ Макс Алегри обаче беше прав с една от тези кадрови промени – а именно включването на бившия играч от Бундеслигата Милик (Аугсбург и Леверкузен). Нападателят, който от известно време отсъстваше с проблеми с адукторите, се появи в заключителните етапи на редовното време (83-та минута) и само малко след това вкара първия си гол за своите цветове. След дълго подаване от страна на суетния Костич, Вей, който също беше влязъл в игра, направи пас вдясно от наказателното поле на римляните и след това доста неволно постави топката точно в центъра за Милик, който беше готов да стреля и завърши без следа от чувство за хумор (84′).
Така бианкочелестите получиха леден душ пред собствена публика, от който не можаха да се съвземат дори с жокера си Имобиле – и Юве можеше да празнува няколко минути по-късно за финала на Копа, който дълго време беше застрашен, но в крайна сметка се стигна до него. Там бианконерите ще се изправят срещу миналогодишния финалист АС Флоренция (1:2 срещу Интер) или Аталанта Бергамо. Първият мач бе спечелен с 1:0 за Фиорентина, а вторият полуфинал ще се състои в сряда.
