Борусия Дортмунд и Манчестър Сити гостуват по едно и също време, а Мадрид преживява два четвъртфинала в Шампионската лига само за по-малко от 24 часа: От нормална футболна лудница до спокоен мегаполис
Десет спирки по линия 7 на метрото от „Естадио Метрополитано“ до спирка „Грегорио Маранон“, откъдето можете да вземете или невзрачна смяна на метрото, или 15-минутна разходка през ранното вечерно слънце до „Естадио Сантяго Бернабеу“. Докато в източната част на града отборът на Борусия Дортмунд провежда последната си тренировка за сблъсъка с Атлетико на следващия ден, в центъра вече е ден на мача. Цялата нормална лудница в испанската столица, когато два четвъртфинала от Шампионската лига се провеждат в рамките на по-малко от 24 часа един от друг.
Рано вечерта във вторник повечето от първите мадридчани в кремавобелите си фланелки предпочитат да се разходят по Пасео де ла Кастелана в посока север. Дълго време по пътя не се вижда нищо от монументалния дом на Реал, докато улиците вече са толкова претъпкани с фенове с чаши бира в едната ръка и бокади с шунка в другата, че единствената гледка така или иначе е нагоре. Истински мирис на футбол има само тук, точно преди храма. Там, където отново и отново избухват мощни петарди, въздухът е наситен с пиротехника и алкохолът се смесва с потта. Малко са признаците за напрегната ситуация поради заплахата от тероризъм от страна на групировка, свързана с „Ислямска държава“, но на заден план са задействани съответните механизми за ранно предупреждение, сигурност и реакция.
Новият стадион „Бернабеу“: фасадата изглежда като нещо средно между рекорд и счупена щора
В тълпата, размахваща знамена и шалове, е трудно да се намери път, докато изведнъж стадионът не се появява между два жилищни блока, със съмнителната си нова фасада, която изглежда някъде между рекорд и счупена щора. Отвътре обаче той все още излъчва величие и елегантна мощ на пет нива. А феновете, разглезени от успеха? Верни ли са предразсъдъците на оперетната публика? Съвсем не. Когато почти 80 000 зрители се присъединят към него, само звуковите вълни придвижват топката малко по-близо до противниковата врата
Мачът не започва добре за домакините. Последните ноти на химна още не са заглъхнали напълно, когато „гражданите“ вече са напред – свободен удар на Бернардо Силва профучава покрай стената и се забива в близкия ъгъл. Но както често се случва в Мадрид, когато Карло Анчелоти вдигне за кратко вежди, отборът му отвръща с енергия, скорост и финес. Две отклонени топки преминават покрай немския страж на Манчестър Стефан Ортега Морено за по-малко от три минути и Реал се връща
Разгръща се мач, близък до съвършенството
Разгръща се мач, близък до съвършенството, между два отбора, чиито философии са толкова различни, че футболните светове се сблъскват. Креативност срещу контрол, темпо срещу тактика, чувственост срещу смисъл – Манчестър доминира в играта, като в крайна сметка притежава почти две трети от владението и многократно комбинира около наказателното поле на противника, сякаш използвайки кръгове и триъгълници. Реал се противопоставяше солидно в центъра и на моменти лишаваше Сити от желанието им да комбинират, облагодетелствани и от много щедрия френски съдия Франсоа Летексие, срещу когото не само Джуд Белингъм – по познатия от BVB начин – многократно се изтърва
С топката Феде Валверде, Белингъм, Родриго и Винисиус Жуниор си пробиват път през противниковите редици със спираща дъха скорост, като особено Винисиус Жуниор балансира в продължение на 90 минути на тънката граница между гениалността, възнаградена с две асистенции, и безразсъдството, наказано с много загуби на топка. Зад тях движението се контролираше от едната машина за пасове, а по-късно и от другата, като Тони Кроос и Лука Модрич вече си поделяха работата. Три гола от далечно разстояние от Манчестър, два отразени удара и удар на Валверде по-късно двата отбора завършват с равенство, което не оставя нито един от тях напълно удовлетворен.
През деня британските фенове, които пътуваха с тях до центъра на града, получиха своята загрявка и задължителните слънчеви изгаряния на площад Plaza Mayor. В едно от многобройните кафенета и ресторанти седяха британците, които бяха пътували от острова, независимо дали бяха дошли в Мадрид от Великобритания или от Тенерифе. Фактът, че в рамките на два дни тук се провеждат два толкова важни футболни мача, почти не се забелязва в градския пейзаж. Гостуващите фенове се разпръскват извън централните площади, домакинските фенове обличат фланелките си върху работните си облекла в късните часове на деня. Феновете на Дортмунд могат да се видят само от време на време във вторник. Те превземат заведенията едва в сряда, като на масите има много напитки и малко храна
Когато първият мач във вторник е изигран за около два часа и последните работещи са напуснали „Естадио Бернабеу“, Хуан Педро все още е в средата на своята дванадесетчасова смяна между 17:00 и 5:00 часа сутринта. Таксиметровият шофьор се разкъсва между радостта от натоварената вечер и нежеланието си да превозва не особено трезви английски футболни фенове
Отчита, че вече е много по-натоварено от обикновена вторник вечер. Но дали е необичайно оживено в града? Не, съвсем не. Футболният бизнес си върви както обикновено, няма извънредно положение в Мадрид. Радостта от играта, fiesta de futbol – и оптимизмът преобладават, и то не само сред забележимия брой привърженици на Реал с фланелки с името на Мбапе, което вероятно не е съвсем официално. Той със сигурност не е футболен експерт и не проявява истински интерес към спорта, казва Хуан Педро, шофьорът на такси, и добавя убедено: „Но знам със сигурност, че Реал ще прогресира.“
Многобройните фенове на Атлетико също биха се подписали под това за своя отбор, който следващата седмица играе в Дортмунд, само един ден преди градския си съперник. Сряда вечер доказа, че мачовете навън определено са недостатък за „Атлети“. Като се започне с ентусиазираното посрещане на автобуса на отбора, който можеше да бъде разпознат само смътно сред всичкия дим и фойерверки. Разгорещената атмосфера продължи и на „Метрополитано“; малко стадиони успяват да създадат такава симбиоза между терена и трибуните.
На следващата сутрин всичко това беше забравено. Пред кофите за боклук чакат да бъдат събрани чували, пълни предимно с празни консервни кутии, както и група, която е резервирала екскурзия. До магазина за фенове едно кафене отваря ролетната си щора – животът в Мадрид продължава почти без футбол. А линия 7 на метрото отново принадлежи на пътуващите
