Бившият пилот от Формула 1 Хуан Пабло Монтоя си спомня за съперничеството си с Михаел Шумахер и разкрива какво го е дразнело най-много тогава
Много пилоти са оставили такова наследство във Формула 1 като Михаел Шумахер. Германецът доминираше във висшия клас в началото на 2000-те години с Ferrari както никой друг преди него, като спечели общо седем световни шампионата и записа името си в учебниците по история на спорта
Кариерата на Шуми обаче не мина без противоречия. Амбицията и безкомпромисният му характер означаваха, че понякога преминаваше границите на спортсменството и влизаше в сблъсъци със съперниците си на пистата и извън нея.
Един от тях беше Хуан Пабло Монтоя. В подкаста за Формула 1 Beyond The Grid той разказва за скандалната си среща с Шумахер на Гран при на Имола през 2004 г., когато обвинява германеца, че е „или сляп, или глупав“ след инцидент в първата обиколка на състезанието.
„Те бяха по-бързи от нас“, връща се назад Монтоя, тогава в BMW-Williams, към двубоя с пилота на Ferrari. „Но ние бяхме наистина бързи със свежите гуми. Така че трябваше веднага да тръгна към тях и точно това направих.“
„Честно казано, за мен беше добре: той ме избута от пистата и аз щях да направя същото. Така че всичко беше наред за мен. Опитах се, но той ме избута.“
„Тогава, когато го попитаха в интервюто какво се е случило, трябваше просто да каже: „Избутах го от пистата“. Това щеше да ме устройва. Но той каза: ‘Просто не го видях'“, спомня си Монтоя, който тогава е почувствал това като оправдание и е реагирал по съответния начин.
Монтоя: Всички се страхуваха от Шумахер
Имола 2004 г. не беше единствената тежка среща между него и Шумахер. В дългия списък с инциденти легендарна е и катастрофата в тунела на Монако през същия сезон. Но Монтоя отрича въпроса дали е бил по-строг с Шумахер, защото той е Михаел Шумахер.
„Работата с Михаел е, че никой не се бореше с него. Когато Михаел се появи отзад, всички просто си казваха: „О, Михаел идва! Всички се измъкнаха от пътя му. Това ме дразнеше. Защо го правите?“
Всички изпитваха толкова голямо уважение към Шуми, че никой не искаше да се заяжда с него – казва Монтоя. „А моят подход към състезанията беше такъв, че карах като задник. Хората си мислеха, че съм луд, но се получи.“
„Когато вкарвах колата в завоя, те знаеха, че няма да се оттегля. Така че имаха две възможности: Или да направят път, или да има инцидент.“
В един от случаите Монтоя дори празнуваше с Шумахер
Въпреки съперничеството им, Монтоя разкрива в подкаста, че веднъж дори са празнували заедно с Шумахер: „Единственият път, когато говорих с Михаел, беше, когато карах за BMW, а той все още беше във Ferrari, и Норберт Хауг ни покани на парти на Нюрбургринг след състезанието.“
„Съгласих се, защото така или иначе бяхме отседнали там. Отидох, защото Норберт ме покани. И тогава там бяха Михаел и Рубенс и тримата се напихме. Това беше всичко.“
В края на краищата всичко е като в нормалния живот: Нищо не се яде толкова горещо, колкото е сготвено. И така някогашните съперничества избледняват с времето. „Нека ви дам един пример“, казва Монтоя. „Отношенията, които имах с Вилньов, когато се състезавахме, бяха убийствени. Мразехме се един друг.“
„А когато по-късно се върнах на състезанията, се гледахме и се смеехме на това. Но тогава почти се сбихме на срещата на пилотите в Канада. Аз се изпречих на пътя му и той ми отвърна със спирачен тест. Сблъскахме се и той ме обвини. А аз просто си помислих: „Е*** си“.“
