28 юни 1997 г. ще остане като един от най-скандалните дни в историята на бокса. Майк Тайсън губи нервите си срещу Евандър Холифийлд
Майк Тайсън е ядосан, той е вбесен. Третият рунд на този очакван с нетърпение двубой е в ход, а застаряващият бивш световен шампион просто не може да намери решение срещу Евандър Холифийлд.
Съперникът му, макар и с почти четири години по-възрастен на 34 години, е по-бърз, по-подвижен е и постоянно го догонва. Тайсън се поти, кърви, стиска се. И тогава става чудовищен на този 28 юни 1997 г.
„Железният Майк“ губи нервите си, в клинча отхапва 1,5-сантиметрово парче от ухото на Холифийлд. Холифийлд крещи от болка, скача по ринга и невярващо сочи кървящата си рана отново и отново
„Направи го нарочно, бях сигурен, че ухото ми е откъснато“, ще каже по-късно Холифийлд.
16 331 зрители в хотел MGM Grand в Лас Вегас са ужасени, избухват безредици и няколко души са ранени. Съдията Милс Лейн първоначално се опитва да успокои обстановката и позволява рундът да завърши. След това дисквалифицира ухиления до уши – чиято кариера така и няма да се възстанови от скандала. Особено като се има предвид, че това не е първият му
Майк Тайсън вече е имал първото си изпадане в немилост
В края на 80-те години на миналия век Тайсън се страхуваше като специалист по брутални нокаути и през 1986 г. на 20-годишна възраст стана най-младият световен шампион в тежка категория за всички времена срещу Тревър Бербик. Протежето на легендарно съмнителния промоутър Дон Кинг изглеждаше с потенциал да направи спортна кариера, равна на тази на Мохамед Али.
За сметка на това през 1990 г. следва неочакван провал със сензационно поражение от Джеймс „Бъстър“ Дъглас в Токио – а две години по-късно и първото дълбоко падение: Тайсън е обвинен в изнасилване и осъден на затвор, а насроченият по това време двубой срещу завоевателя на Дъглас Холифийлд е отменен.
След излизането си от затвора той се завръща през 1995 г., съпроводено с огромен шум, и през 1996 г. отново печели титлата срещу англичанина Франк Бруно.
Евандър Холифийлд спечели първия двубой през 1996 г.
Въпреки това скоростта и силата на удара на Тайсън вече не бяха същите като преди. Холифийлд разкри това в първия си двубой с Тайсън на 9 ноември 1996 г. – в края на който детронира „Железния Майк“ с технически нокаут в 11-ия рунд.
Това с нищо не намали интереса към Тайсън, реваншът счупи всички парични рекорди дотогава, генерирайки 100 милиона долара приходи, от които Тайсън прибра 30 милиона, а Холифийлд – 35 милиона като кесия за боя.
Но на върха на комерсиалния му успех второто поражение от Холифийлд заплашва да навреди трайно на спортната репутация на Тайсън. Ухапването на ухото на Тайсън може да е било отчаяна реакция на това – въпреки че самият той твърдеше, че гневът заради ненаказания удар по главата от страна на Холифийлд го е разстроил.
Невероятно: Първоначално Тайсън се опита да отрече безумния си изблик и заяви, че раната е причинена от удар. Адекватният отговор на легендата на съдийството Лейн: „Глупости.“
Едногодишна забрана след ухапване на ухото през 1997 г.
Тайсън е осъден на глоба от три милиона долара и в крайна сметка на едногодишна забрана за боксиране, която той преодолява с добре платено гостуване за лигата по борба WWE. Той се отърва сравнително леко, тъй като спортът явно не искаше да изпрати все още мощната суперзвезда в принудителна пенсия, за което призоваваха някои критици.
След завръщането му обаче спортният блясък от миналото окончателно избледня. След завръщането си през 1999 г. срещу бившия съперник на Аксел Шулц – Франсоа Бота, той не направи повече нищо. през 2002 г. получи последния си шанс за световно първенство, но беше нокаутиран от Ленъкс Люис в осмия рунд. през 2005 г. беше сложен край на кариерата му след пораженията от Дани Уилямс и Кевин Макбрайд, които сложиха край на репутацията му.
Втората кариера на Тайсън, която по същество се състои от маркетиране на самия себе си, отново е много по-успешна. Днес бившите заклети съперници Тайсън и Холифийлд са се помирили и дори са добри приятели, а в момента се обсъжда трети бой с благотворителна цел.
По време на съвместното си участие в „Шоуто на Опра Уинфри“ Тайсън веднъж казва за Холифийлд: „Искам да кажа на света, че той е прекрасно момче. За мен е удоволствие да го познавам.“
