Той е един от най-великите немски боксьори на всички времена. Но краят на професионалната му кариера протича по различен от планирания начин. След това Хенри Маске изказва неприятно подозрение
Това е трябвало да бъде неговото голямо прощално шоу. След повече от 25 години в бокса Хенри Маске е планирал да се оттегли завинаги и да излезе в заслужена пенсия.
Той искаше да се сбогува с голям взрив. В последния си двубой единадесеткратният шампион на IBF се стремеше и към пояса на WBA. За целта трябваше да победи „само“ американеца Върджил Хил от САЩ
На 23 ноември 1996 г. обаче се получи нещо различно от планираното за Маске. Вместо 31-вата си победа в 31-вия си професионален мач, боксьорът празнуваше като „джентълмен“, изстрадал горчивата вечер пред родната си германска публика.
Над 17 милиона фенове гледат последния мач на Маске
Напрежението беше осезаемо в препълнената олимпийска зала в Мюнхен. Хората искаха да се сбогуват подобаващо с човека, който със скромното си поведение направи бокса отново популярен в Германия.
Немските телевизии също жужаха от вълнение. Над 17 милиона души гледаха мегаспектакъла на живо по RTL, за да видят как техният немски герой побеждава за последен път
Сред тях вероятно е бил и тогавашният германски канцлер Хелмут Кол. В крайна сметка политикът пожела на Маске успех с телеграма – чест, която е оказвана само на много малко германски боксьори.
„Беше страхотно да видя толкова много, толкова много хора, които изпълват залите в един спорт, който преди това беше смятан за недостоен от широката общественост. Изведнъж хората отново заговориха за нашия спорт, без да се страхуват, че някой друг ще ги чуе и ще им вирне носа – напротив“, спомня си Маске преди няколко години в „Донау-Кюриер“.
Звезден състав на прощаването с Маске
Вечерта започна с чудесно начало. Попзвездата Хайно направи честта и изпя германския национален химн с неповторимия си баритонов глас. Оперната звезда Андреа Бочели също беше на място и изпълни своята версия на песента „Time To Say Goodbye“ заедно със Сара Брайтман преди началото на двубоя
Маск обаче първоначално не изглеждаше впечатлен. Фокусът на родения в Бранденбург мъж беше много повече насочен към неговия противник, който беше само с дванадесет дни по-млад от 32-годишния тогава мъж. Той искаше да изтощи мъжа от Мисури, точно както всички негови противници преди него.
Той винаги държеше противника си под контрол с десния си удар. За височината си от 1,90 м той имаше и добра работа с краката, което беше много полезно за присъствието му на ринга. Той контролираше двубоите си по свое желание.
Но в деня на прощаването му, от всички дни, нещата не се развиха съвсем по неговия начин. Олимпийският шампион от 1988 г. не успя да задържи съперника си на разстояние и неколкократно бе принуден да се впусне в непопулярния в боя
Маск се защити от критиките
В резултат на това се получи много неприятен двубой пред очите на милиони фенове на бокса. Маск и неговият успешен треньор Манфред Волке, с когото той се осмели да направи спорната крачка в професионалния бокс през 1990 г., не можеха да измислят никакви средства, за да поставят подвижния американец под напрежение.
Някои критици може би са смятали за потвърдено, че на Маске му липсва необходимата за този спорт бруталност. В края на краищата леката тежка категория имаше само единадесет нокаута в 32 двубоя. Особено в родната му страна Хилс, родината на бокса, той не беше добре приет с обмисления си боен стил.
„Някои хора не харесваха този стил. Но трябва да се уточни едно нещо: когато 18 милиона зрители гледат, бих казал, че съм произвел повече ентусиазъм“, отвърна Маске на критиките.
Блоши подозрения след поражението на Хил
Но сега публиката трябваше да гледа как звездата им се бори да нанесе чисти удари. Треньорът на Маше заяви след това, че това е бил най-слабият двубой на неговото протеже
Поради това между двамата световни шампиони се развихри близък двубой, в края на който дори съдиите не можаха да постигнат съгласие кой е победителят. Двама от тримата рефери дадоха предимство на американеца, което потопи Маске, израснал в ГДР, в долината на сълзите.
„За съжаление това се случи, наистина съжалявам. През следващите дни, седмици и месеци наистина ще осъзная, че този последен двубой беше поражение“, каза той в микрофона с крехък глас.
Но когато си възвърна разсъдъка, той изрази неприятно подозрение. „Сложиха ни там, където ни е мястото от Америка – във втория ешелон“, заяви той и намекна, че е загубил заради обявеното си напускане, тъй като не се вписвал в „комерсиалната концепция“.
Въпреки поражението многобройните фенове в широкия кръг на залата го отпразнуваха, докато той напускаше мястото на конкурса под поредното изпълнение на „Time To Say Goodbye“ на Бочели и Брайтман.
Тогава трикратният европейски шампион за аматьори нямаше представа, че десет години по-късно ще отмъсти на Хил за най-болезненото поражение в дългата си кариера. Но това е друга история
