Алтея Гибсън е първата чернокожа победителка в Уимбълдън, въпреки жестоката дискриминация, която продължава и след това. Тя почина на днешната дата преди 20 години при мъчителни обстоятелства.
Серена Уилямс знае какво дължи на Алтея Гибсън.
Гибсън беше „един от най-важните, може би за мен най-важният пионер в тениса“, каза веднъж суперзвездата: „Тя беше чернокожа, изглеждаше като мен и отвори толкова много врати за всички играчи, които дойдоха след нея.“
Повече от 40 години преди Серена и Винъс Уилямс да достигнат върха, повече от 60 години преди победителката на US Open Коко Гауф, Алтея Гибсън е първата чернокожа победителка в турнир от Големия шлем, шампионка на Уимбълдън и изобщо първата чернокожа тенисистка на световно ниво.
Препятствията, които Гибсън е трябвало да преодолее по пътя си, са били също толкова значителни, колкото и расовата дискриминация, с която се е сблъсквала преди и дори след това.
Неспокойният живот на легендата завършва на днешната дата преди 20 години – при потискащи обстоятелства.
Алтея Гибсън е израснала в бедност и дискриминация
Алтея Нийл Гибсън е родена на 25 август 1927 г. в окръг Кларендън в американския щат Южна Каролина. това е времето на сегрегацията и Голямата депресия – тежката икономическа криза, предшестваща Втората световна война.
Родителите на Алтея са „sharecroppers“, фермери в памукова плантация, които бягат от икономическите трудности в големия град Ню Йорк.
Алтея израства в квартал Харлем, на 13 години отпада от училище и известно време живее в социален приют от страх от баща си, който е склонен към изблици на насилие. В автобиографията си Гибсън описва себе си като „уличен боец“; в квартала се научава да играе тенис, във варианта на падел, който сега обикаля света като модерен спорт.
Расизмът в тениса е бил широко разпространен по времето на Гибсън
След като се заговори за таланта на масивната, но и стилистично висококачествена брюнетка, която играеше на метър и осемдесет, тя беше промотирана от Уолтър Джонсън, лекар, участващ в тенис общността, който по-късно взе под крилото си и Артър Аш.
Дори повече от Аш, който е роден 17 години след нея, Гибсън страда от расистки структури в страната си и в тениса; тя е изключена от много национални и международни турнири.
През 1950 г. Гибсън помага на една най-добра тенисистка от поколението преди нея да дебютира на Националния турнир на САЩ, днешния US Open: Алис Марбъл, четирикратна победителка, осъжда дискриминацията срещу чернокожите играчи в „белия спорт“ в едно разпалено писмо. Тя успешно оказва натиск върху тениса да се откаже от „цветната линия“ – три години след дебюта на първата чернокожа звезда от Мейджър лигата Джаки Робинсън.
След победата на „Уимбълдън“ един спортен идол на 50-те години
Гибсън прави шеметна кариера, като печели Откритото първенство на Франция през 1956 г., последвано от по два триумфа на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ през 1957 и 1958 г.
„Беше дълъг път от цветната секция в автобуса до ръкостискането с кралицата“, отбелязва Гибсън със задоволство след първата си победа в Лондон. Гибсън получава трофея на победителя от младата кралица Елизабет, а при завръщането си в САЩ е посрещната с парад с тиксо в Ню Йорк – подобно на Джеси Оуенс след триумфа му на Олимпийските игри през 1936 г. в нацистка Германия.
Гибсън е обявена за Спортист на годината в САЩ през двете си велики години, тя е и първата чернокожа жена на кориците на списание Time и Sports Illustrated.
Ранният успех беше и проклятие
Както и революционни да са били триумфите на Гибсън, ранното им постигане в известен смисъл е било и проклятие: Гибсън не е спечелил много пари при аматьорски условия преди началото на „Откритата ера“
Във втората си кариера на платен професионалист тя е по-малко търсена от другите звезди; Гибсън с разочарование открива, че разпознава в нея дискриминационни модели, които е мислела, че е преодоляла с успехите си. Освен това тя е била трайно опорочена от факта, че въпреки победите ѝ продължава да ѝ се отказва официално членство в All-England Club в Уимбълдън.
В края на 30-те си години Гибсън започва нова кариера като играч на голф (където също все още усеща голяма дискриминация), като успоредно с това се занимава и с други страсти, участвайки в телевизионни предавания, филми и на сцената – Гибсън е и талантлива певица и саксофонистка.
Спортът забрави Алтея Гибсън
С течение на годините и десетилетията обаче Гибсън става все по-забравена като публична личност и обеднява, тъй като от края на осемдесетте години нататък страда от нарастващи здравословни проблеми – два мозъчни кръвоизлива и инсулт, и е смазана от разходите за лечение.
Бившата партньорка на Гибсън на двойки Анджела Бъкстон от Англия, която има собствена история на дискриминация като еврейка, организира мащабна помощ, но отново се сблъсква с разочароващи пречки: По нейни думи тя дори не е получила отговор от няколко тенис организации.
През 2003 г. Гибсън преживява инфаркт, а след това умира на 28 септември в резултат на усложнения след инфекция на дихателните пътища и пикочния мехур.
Два пъти разведена, Гибсън намира мястото на последния си покой в отдавна приетия си дом в Ориндж, Ню Джърси. От 2019 г. на територията на US Open в Ню Йорк има статуя в памет на пионерката.
