Александър Зверев претърпя най-големия неуспех в кариерата си на полуфиналите на Откритото първенство на Франция и вероятно ще трябва да си вземе по-дълга почивка, но това няма да го спре. Напротив.
Той беше влязъл в играта. Той се бие, бори и дори прави магии. Александър Зверев се справи с Рафаел Надал, един от най-добрите тенисисти в историята на спорта, на полуфинала на Откритото първенство на Франция. Дори на 36 години испанецът е почти непобедим на глина. В петък срещу германеца „кралят на Париж“ също играеше тенис като друга звезда, като неведнъж постигаше привидно невъзможното с най-смели удари – и все пак не успя да се отдалечи категорично от своя десет години по-млад съперник. Напротив.
Във втория сет – след повече от три часа игра – мачът влезе в тайбрек, а Зверев изглеждаше по-свеж и енергичен от рекордния победител в Париж. След това съдбата нанесе безмилостен удар върху корт „Филип Шатрие“.
Само допреди миг голямата му мечта, „целта на живота“, изглеждаше възможна: първа победа в турнир от Големия шлем. В крайна сметка той вече е печелил олимпийско злато, но триумфът на един от „големите четири“ досега му се е изплъзвал. Освен това щеше да е сигурен, че ще заеме първото място в световната ранглиста.
Тогава той внезапно бе отхвърлен назад, вероятно сериозно ранен. Колко сериозно, все още не е ясно. Особено трагично, особено като се има предвид, че както в полуфинала срещу Надал, така и преди това в убедителната победа срещу най-големия талант Карлос Алкарас – първата му в турнир от Големия шлем срещу играч от топ 10 – Зверев изигра най-добрия тенис в кариерата си.
По-силен, по-съсредоточен – и по-мъдър
Така Александър Зверев продължава да бъде най-голямото обещание на германския тенис от много години насам. Потенциалът му остава неоспорим, той не само има всичко необходимо, за да бъде играч от световна класа, но и отдавна се е присъединил към елита на своя спорт. В зависимост от сериозността на травмата, сега той ще трябва да си проправи път обратно.
Не само от здравословна гледна точка, но и от спортна. Всеки, който е видял сълзите на 25-годишния играч, когато той се опита да се измъкне от корта с изкривено от болка лице, подкрепян от помощници, и когато малко по-късно се върна на патерици, за да се сбогува подобаващо пред парижката публика, може само, трябва само да признае: Този Александър Зверев играе, живее и диша тенис. И още: този Александър Зверев може да се завърне и ще се завърне. По-силни, по-съсредоточени – и по-мъдри.
През февруари, когато играчът от Хамбург за пореден път не успя да овладее емоциите си по време на турнир, му написах, на изключително талантливия, но невъздържан играч: „По дяволите, вземи се в ръце! Сега молбата към съдбата може да бъде: „По дяволите, оставете го да играе!“