Теофило Стивънсън е шампион, който чупи рекорди и има потенциала да стане велик като Мохамед Али, но жертва професионалната си кариера заради комунизма.
По улиците на Хавана цареше траур, международната боксова сцена беше опечалена.
На 11 януари 2012 г. – преди 10 години – Теофило Стивънсън, големият герой на гордата боксова нация на Куба, умира от сърдечен удар на 60-годишна възраст.
Човекът, който е първият тежкоатлет, станал олимпийски шампион три пъти подред, е легенда още приживе. И можеше да стане още по-велик – ако не беше настоявал за принципи, които от днешна гледна точка изглеждат немислими.
Теофило Стивънсън отказва дуели с Мохамед Али и Ко
„Най-добрият боксьор в тежка категория е Теофило Стивънсън. Никой от днешните шампиони не би имал шанс срещу него“, твърди бившият световен шампион Джордж Форман по времето на разцвета на Стивънсън.
Десет години по-възрастните от него Мохамед Али и Джо Фрейзър искаха да унищожат специалната магия на Стивънсън и да го примамят в професионалните редици с милионни хонорари, но Стивънсън остана упорит.
Като верен войник боксьорът аматьор следва повелите на своя комунистически президент Фидел Кастро и се отказва от парите и блясъка.
„Какво е един милион долара срещу осем милиона кубинци, които ме обичат“, каза Стивънсън, говорейки от сърце на своя държавен глава.
Звезден час на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.
По време на кубинския социализъм всички хора трябваше да бъдат равни, а спортистите не можеха да правят изключение. Вместо да следват сладките изкушения на капиталистическите чужди държави, кубинските бойци трябваше да популяризират страната си на Олимпийските игри. Стивънсън с убеденост приема националната задача.
Още с първото си участие на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. звездата му изгрява: Момчето от скромна среда изхвърли първия си противник от ринга след 30 секунди. На полуфинала той отстранява германския шампион Петер Хюсинг. Когато съперникът му не участва във финала, Теофило Франсиско Стивънсън Лоурънс става олимпийски шампион – на 20-годишна възраст.
„Напълно съм шокирана. Той беше толкова добър човек и всъщност не можеше да нарани и една муха. Той просто се боксира, това беше неговият гол“, каза Хюсинг след поражението в Мюнхен. „Никога досега не са ме хващали толкова тежко“, признава „Мечката от Брачбах“.
Бойкотът предотврати четвърта олимпийска победа
1976 в Монреал и 1980 в Москва Стивънсън също спечели злато – без особена съпротива.
Кубинският доминант стана първият боксьор в историята след унгареца Ласло Пап (1948-1956 г.), който печели злато на три последователни олимпийски игри.
През 1984 г. той си поставя за цел да постигне четвърти триумф, но държавният му глава отново хвърля препятствия: Куба бойкотира игрите в Лос Анджелис, след като четири години по-рано западните държави отсъстват от Москва заради намесата на Русия в Афганистан.
Може би това е било по-добре за мита за Стивънсън: на Световното първенство за аматьори в Мюнхен през 1982 г. той губи блясъка си, изненадващо елиминиран в предварителния кръг срещу Франческо Дамиани от Италия.
Открит от германец
Високият и винаги изправен боксьор Стивънсън – също трикратен световен шампион в аматьорската дивизия – е смятан за стилист в разцвета на силите си, който, подобно на Али, може да се боксира изключително бързо за своята теглова категория.
Роден в Пуерто Падре на 19 март 1952 г., Стивънсън веднъж е открит от германец: Треньорът по бокс в ГДР Курт Розентрит оказва помощ за развитие на карибския остров от 1964 до 1968 г. Бащата на берлинския спортен журналист и биограф на Себастиан Дейслер Михаел Розентрит поверява откритието си на кубинския треньор на шампионите Алсидес Сагара, който превръща Стивънсън във върховна личност.
В Куба Стивънсън е национален герой до края на живота си. През 1976 г. е избран за депутат в Народното събрание, а след това заема длъжностите директор на Кубинската спортна организация и вицепрезидент на националната федерация по бокс.
Той също така принадлежеше към близкото обкръжение на Фидел Кастро, който надживя своя модел боксьор с четири години.
