На днешната дата преди 64 години на Олимпийските игри в Рим изгря голямата звезда на Мухамед Али. Триумфът на боксовата легенда почти не се случи
Мухамед Али е смятан за най-великия спортист на всички времена. Славната кариера на боксьора, която беше съпътствана от много политика, беше уникална. Успехът му започва на Олимпийските игри в Рим през 1960 г.
В италианската столица на 5 септември Али е коронясан за олимпийски шампион в лека тежка категория – това е началото на превръщането му в абсолютна суперзвезда.
Колкото и значим да е триумфът за него, историята зад него е невероятна. В края на краищата Али почти не предприема това пътуване тогава.
Отказът му се дължал на факта, че 18-годишният тогава младеж изпитвал ужас от летене. По пътя към олимпийския квалификационен турнир в Лос Анджелис е имало силна турбуленция, която е предизвикала у младежа голямо безпокойство.
Али искаше да пътува с влак от Америка до Италия
Ето защо, въпреки че се беше класирал за олимпийския турнир, той не искаше да пътува отново със самолет. Вместо това той попита националната олимпийска асоциация дали има друг начин да дойде до Италия
Неговото предложение беше: или с лодка, или с влак. Докато организаторите намирали първия вариант за почти неразумен, вторият бил просто невъзможен. „Жалко – тогава няма да пътувам за Игрите“, отговори Али, който по това време все още се казваше Касиус Клей.
Треньорът му Джо Мартин не искаше да остави това решение в сила. Той беше тренирал Клей от дванадесетгодишен и го беше оформил като боксьор, който се биеше с всичко в аматьорския бокс. Сега един безобиден самолет нямаше да попречи на американския шампион в тежка категория да направи грандиозното си излизане на световната сцена.
В дълъг разговор в Сентрал парк в Луисвил Мартин най-накрая го убеди, че първо трябва да спечели Олимпийските игри, за да е готов за световната титла. Този аргумент би трябвало да е достатъчен за Али, който вече е готов да вкара крака си в машината.
„Луисвилското торнадо“ покорява игрите
Пътуване, по време на което се твърди, че Али е крещял от нервност. Други твърдят, че е подскачал из целия самолет и е предсказвал шансовете за медал на почти всеки присъстващ спортист.
Веднъж пристигнал в Рим, „Луисвилското торнадо“, както по-късно щели да го нарекат, веднага привлякъл вниманието. Още в първия кръг надделя над белгиеца Ян Бекаус, чието име, както се твърди, предизвикало голям смях сред Али.
Същата съдба щяла да сполети и Генадий Шатков, олимпийският шампион в средна категория от 1956 г. Следващият по пътя към златото бил австралиецът Тони Мадиган, който бил категорично победен по точки от Али.
След това Али се срещна със Збигнев Пиетжиковски в борбата за златото и заяви след това, че „абсолютно задължително трябва да спечели, без да оставя никакво съмнение“. Преди това противоречиво решение в друга теглова категория предизвика объркване, когато американецът Еди Крук също спечели по точки в полско-американски двубой
„Мохамед Али става олимпийски шампион през 1960 г.“ src=„https://www.sportsoftheday.com/wp-content/uploads/2024/09/6s-1.jpeg“ width=„1200“ height=„675“ /☻
Самоуверена цел за 18-годишния Али, тъй като полякът, който е с осем години по-голям, е много по-опитен и по това време вече има 230 аматьорски двубоя. Именно Пиетжиковски дразнеше Клей с неортодоксалните си удари и трябваше да запази надмощие до края на втория рунд.
Олимпийският шампион Али става „кмет на олимпийското село“
В третия и последен рунд развоят на събитията се обърна напълно. Комбинациите на Али се изсипаха върху претоварения поляк, който за изумление на зрителите не се предаде и устоя. Резултатът беше безспорен: 18-годишният Али беше олимпийският шампион в лека тежка категория и се беше превърнал в любимец на Игрите със своя еуфоричен и общителен маниер.
„Касиус беше далеч най-популярният спортист в селото“, пише по-късно журналистът Дейв Киндред, и затова по-късно е обявен за „кмет на олимпийското село“ от спортистите и официалните лица.
Али също така беше безкрайно горд с медала си, който засега не трябваше да сваля. „Не свалях медала в продължение на 48 часа“, обяснява Али, който обаче в резултат на това спял по-лошо: “Дори го носех в леглото. Но не спах много добре. Трябваше да спя по гръб, което никога не съм правил, защото иначе лентата на медала щеше да ми пререже врата. Но не ми пукаше, все пак бях олимпийски шампион“.
Олимпийската победа обаче щяла да роди Мохамед Али – шампион, когото целият свят скоро щял да познава завинаги.