До втората половина на сезона нещата за Роберт Левандовски вървяха почти по план. След това дойде почивката – както във футболно, така и в емоционално отношение. Причините за това са няколко.
Последният сезон започна за него така, както бе завършил сезон 2020/21: Роберт Левандовски вкара, вкара и вкара. Особено в комбинация с Томас Мюлер баварският атакуващ апарат функционираше като перфектно програмиран робот. Бързо оглави класациите за отбелязани голове, счупи още рекорди и – както и през предходната година – отново беше избран за световен играч на годината на ФИФА. Дотогава, след отпадането от турнира за Купата на DFB и второто място в гласуването за „Златната топка“, сезонът вървеше почти по план.
Жестовете на недоволство се натрупват
Най-късно през януари благосъстоянието на поляка се промени. Особено в спортен план. Докато през първата половина на сезона той можеше да бъде видян на терена само от време на време, като например при победата с 2:1 срещу Майнц, да реве и да е недоволен, тези жестове на недоволство зачестиха през втората половина на сезона. В спортно отношение в Мюнхен се заражда нещо, което вече не отговаря на закона за чистотата на футбола на улица „Зебенер“. Левандовски рядко е намиран от колегите си, а само през втората половина на сезона той изигра шест мача в Бундеслигата, без да отбележи гол. Необичайно за него – и недостатъчно, за да иска отново да стане световен футболист.
Люандовски също отправи вътрешни критики към футбола на Байерн
Полякът забеляза това развитие още в началото и не го хареса. Разбира се, това се дължи и на факта, че в крайна сметка той успяваше да блести по-рядко. Въпреки това, когато някога атаката протичаше по-гладко от бирения бар на Октоберфест, през 2022 г. координацията и структурата липсваха. Шансовете му за гол станаха по-малко, голяма част от тях дойдоха от случайност или индивидуална класа. От 41-те гола на „Байерн“ през втората половина на сезона само седем бяха точно изпълнени. Левандовски, също критикува вътрешно начина, по който се практикува футбол. Защото личните му спортни цели – да стане отново световен футболист или да спечели отново Шампионската лига – се превръщат в далечна перспектива.
Не става въпрос за Хааланд като такъв, а за разпределението на приоритетите
Полякът е недоволен и от това, че шефовете на Байерн са отложили разговорите за евентуално удължаване на договора до пролетта. Той обърна внимание на факта, че отговорните лица гледат към Ерлинг Хааланд – знаейки много добре как работи бизнесът, самият той каза, че „разбира философията на клуба“. Проблемът за Левандовски беше в разпределението на приоритетите: първо Хааланд, после той. Липсата на признателност към него беше следващият обезпокоителен фактор. 33-годишният играч беше спортно и лично разочарован от обстоятелствата на Säbener Straße.
В момента Левандовски застрашава имиджа си
След финала на сезона Левандовски обяви във Волфсбург, че е казал на спортния директор Хасан Салихамиджич да не удължава договора му. Оттогава стана ясно, че полякът вече иска да напусне това лято в посока Барселона. И, изглежда, на всяка цена. През последните седмици той почти не пропускаше възможност да изрази желанието си за промяна и да спомене за емоционалното си сбогуване с Мюнхен. Публичната словесна размяна на удари с шефовете на Байерн със сигурност не подобрява имиджа му, напротив.
Bayern търси нападателя с 30 гола
Наред с това обаче е ясно: Левандовски все още е служител, а трудовият му договор е до лятото на 2023 г. До момента Байерн не е намерил подходящ заместник на топ нападателя. Само ако има възможност за подписване на договор с нападател, на когото в Мюнхен вярват, че ще вкара близо 30 гола на сезон, отговорните лица могат да се съобразят с трансферните намерения на Левандовски.
В противен случай ще се получи същото съзвездие като в Дортмунд през 2013/14 г. А то е: останете. Независимо дали иска, или не.
