За Йохан Кройф той беше един от четиримата мъже, които си струваше да слушаш, когато говореха за футбол. Сега Вим Янсен е починал.
Wim Jansen може би също е оставил завинаги следа в историята на германския футбол – с фаула си срещу Бернд Хьолценбайн, ако това е било така, на финала на Световното първенство по футбол през 1974 г. Паул Брайтнер реализира полагащата се дузпа, Герд Мюлер обърна мача и Германия стана световен шампион.
Както и през 1974 г., полузащитникът (65 мача за Холандия) губи на финала четири години по-късно, но в кариерата му има много повече върхове, отколкото спадове. Още преди победната серия на съперниците от Аякс Янсен, който описва клуба си като „моя живот“, печели Купата на европейските шампиони през 1970 г. с Фейеноорд Ротердам.
„Един от най-великите в нашата история“ обаче беше оплакан не само от Фейеноорд във вторник. Янсен ще бъде запомнен и в Глазгоу тези дни – поне в Селтик. Като треньор на „Хупс“, неговата звездна придобивка е Хенрик Ларшон, който през 1998 г. попречи на тогавашните силни Рейнджърс да се радват на десет поредни шампионски титли.
Един от четиримата мъже, които, според бившия му съотборник Йохан Кройф, си струваше да се слушат, когато говореха за футбол, навърши 75 години.
