Микаел Хегстранд, известен още като Road Warrior Hawk, оформи мита за легендарния Легион на съдбата в WWE и Ко, но живееше живот на излишък зад кулисите. Той почина на днешната дата преди 20 години.
Какъв порив – о, какъв порив!
В продължение на десетилетия всеки фен на кеча познаваше този легендарен боен вик, неразривно свързан с един от най-големите успехи в историята на шоубитките.
Воините на пътя Хоук и Анимал бяха един от най-популярните, интригуващи и копирани дуети на ринга, виждани някога в борбата. И до днес те са квинтесенцията на таг отбора за много фенове.
От 80-те години на миналия век двамата мускулести мъже с аура на унищожители вълнуват милиони последователи по целия свят, а късното им завръщане в WWE през 2003 г. все още предизвиква бури от ентусиазъм.
Няколко месеца по-късно, на 19 октомври 2003 г., обаче митът за оригиналния LOD стига до трагичен край: на днешната дата преди 20 години Майкъл Хегстранд, известен още като Road Warrior Hawk, умира на едва 46-годишна възраст.
Роуд Уориър Хоук и Анимал – един отличителен дует
Роден на 26 януари 1957 г. в Сейнт Пол, Минесота, Хегстранд стига до славата си случайно: след като завършва училище, той работи различни странни работи, включително като месар и откачалка в нощен клуб.
Там известният треньор по борба Еди Шарки открива мускулестия 1,91-метров мъж и го обучава за борец заедно с по-късния си партньор Джо Лауринайтис и също така известните „Рашисти“ Рик Руд, Никита Колоф и Бари Дарсов (Demolition Smash, Repo Man).
Лауринайтис дебютира пред Хегстранд като „Воинът на пътя“, вдъхновен от филма „Лудия Макс 2“ от 1981 г., който има това заглавие в оригинал на английски език.
По-късно Лауринайтис и Хегстранд се събират под ръководството на дългогодишния си мениджър Пол Елеринг и заедно пренасят допълнителни декори от вселената на „Лудия Макс“ на ринга по борба: двамата си правят прически тип „мохоук“, увиват се в кожени дрехи и кучешки нашийници и превръщат войнствената боя за лице в своя запазена марка – по-късно известните шипове на раменете допълват заплашителния цялостен образ.
С поглед към мита за Лудия Макс
С отличителния си външен вид, харизма и експлозивен стил на доминираща сила двамата се превърнаха в касов хит.
Хоук и Анимал печелят отборните титли по тагове във всички големи лиги по онова време. Още преди дебюта им в бившата WWF през 1990 г. изявите им в регионални и национални лиги като Jim Crockett Promotions (предшественик на WCW) и AWA им осигуряват репутация като гръм, а освен това увеличават мита си в различни промоции в Япония.
С бързи и впечатляващи победи дуото – което триумфално се движеше и излизаше на фона на метъл класиката „Iron Man“ на групата на Ози Озбърн Black Sabbath – беше представено като привидно неукротима сила. Формулата за успех често е имитирана, не на последно място при изграждането на феномена Бил Голдбърг през 90-те години в WCW, а по-късно и в WWE.
Като цяло Хегстранд беше по-важният градивен елемент на успеха: той имаше по-голяма харизма и ораторски талант и по-зрелищни промоции: Имаше прякора „Ястреб“ (сокол или ястреб) заради необичайните за човек с неговия ръст по онова време въздушни маневри, като например известния финишър Doomsday Device, при който откъсваше противника си от раменете на Животното със скок от въжето.
Модел на много отбори в WWE
Спечелиха два пъти златото на таг отбор в WWE – което не се доближаваше до изключителния им статут, но е невъзможно да си представим наследството им без запомнящата се тема с „Oh what a Rush!“, създадена от Хегстранд, която беше изписана на тялото им там.
Ако обаче искате да разберете по-добре очарованието на Road Warriors, трябва да потърсите в онлайн архивите материали далеч от WWE: мачовете срещу Steiner Brothers в WCW и в Япония (отчасти с местния герой „Power Warrior“ Кенсуке Сасаки като трети човек), но най-вече класиките на Крокет от осемдесетте години, срещите с Midnight Express, дуото Арн Андерсън и Тъли Бланчард и най-вече изявите във „Военните игри“ като част от битките в клетка с Four Horsemen на Рик Флеър.
Значението на Road Warriors става особено ясно и от множеството отбори, които им подражават, някои от които докато самите те са все още в апогея си. Demolition, дългогодишните рекордьори по титли на WWE, по същество бяха подражатели на Road Warriors, преди оригиналът да отиде в тогавашната WWF, подобно на Powers of Pain или по-късно The Ascension и Authors of Pain (AOP), първоначално придружавани на ринга в WWE от юношата на LOD Пол Елеринг.
Предизвикани отношения с Винс Макмеън
Въпреки популярността си Хоук и Анимал не оставиха толкова голяма следа в WWE, колкото другаде, отчасти защото отношенията им с шефа на WWE Винс Макмеън се влошиха още в началото.
Преди първото си преместване през 1990 г. Хоук и Животното имаха мегадоговор с Крокет, който осигуряваше и на двамата ужасяващата по онова време годишна заплата от 500 000 долара. Когато борещата се за оцеляване лига вече не можеше да си позволи това, те се преместиха в WWE – където Макмеън не даде писмена, а устна гаранция, че с него ще печелят повече пари, отколкото преди.
Случи се точно обратното – и се говореше, че Хоук е особено ядосан от това. След SummerSlam 1992 г. в Лондон, където двамата пристигнаха с мотоциклети за мача си срещу Money Inc (Тед ДиБийз и бащата на Брей Уайът – Ървин Р. Шайстър), Хоук отказа да се върне в Америка и изостави Лигата. Животното, който беше сам, скоро след това прекрати междинната си кариера.
Смущаваща ниска точка в WWE
Точно в началото на 1996 г. те се събират отново в WCW, след което успяват да продължат златните си дни само в ограничена степен, дори и най-вече не и когато отново отиват в WWE и стават част от Attitude Era. Нито новият слой боя като футуристичния „LOD 2000″ с вече дълбоко пропадналия мениджър Съни, нито връзката с младия талант Дроз можеха да скрият намаляващия блясък.
По онова време опитите да се вкара истинско събитие в сценария се провалиха особено много: проблемите с наркотиците, от които страдаше Хегстранд: инсценировката на предполагаем опит за самоубийство чрез падане от метър дълбочина от видеоекран на „Титан Трон“ беше най-ниската точка.
Последната поява на LOD в WWE през май 2003 г. им донесе повече справедливост въпреки напредналата им възраст: в необявен мач за титлата срещу тогавашните шампиони на таг-отборите Роб Ван Дам и Кейн Хоук и Анимал отново бяха шумно приветствани.
Няколко месеца по-късно финалният акорд получи трагичен отзвук: През късната есен на 2003 г. – в която феновете на борбата вече бяха шокирани от ранната смърт на „Мистър Перфект“ Кърт Хениг и Мис Елизабет – Майкъл Хегстранд с псевдоним Road Warrior Hawk също почина млад.
„Типично за борбата през осемдесетте години „
На 19 октомври Хегстранд е в разгара на преместване, когато си ляга рано, изтощен от усилията по опаковането. Съпругата Дейл го намерила безжизнен същата вечер, като причина за смъртта бил сърдечен удар.
За тези, които са следили живота на Хегстранд зад кулисите, новината не идва от нищото: дългогодишният наблюдател на сцената Дейв Мелцер пише в некролога му, че Хегстранд е водил „див живот с много наркотици“.
Твърди се, че самият Хегстранд веднъж е казал на промоутър, че е прекалил с дозата осем пъти (!), също така открито е признал, че е приемал стероиди – „контролирани“ според собствената му оценка. Хегстранд е диагностициран със сърдечни проблеми още в активните си години, три години преди смъртта си претърпява тежък инфаркт, а освен това е болен и от хепатит С.
Мелцер нарича съдбата на Хегстранд „типична за борбата през осемдесетте години“, която сериозно увреди здравето на много бойци чрез още по-тежък график на турнетата, дълбоко вкоренена култура на наркотиците и слаба информираност за късните последици.
Митът за „Воините на пътя“ – въведени в Залата на славата на WWE през 2011 г. – сега е трагично засенчен не само от смъртта на Хегстранд: През 2020 г. партньорът Animal също почина от сърдечен удар на 60-годишна възраст. Трагична съдба сполетя и Дроз, който по-късно беше въведен в WWE като трети човек и който се озова в инвалидна количка поради инцидент на ринга през 1999 г.; тази година той също почина.
