На днешния ден преди шестдесет и три години на Олимпийските игри в Рим изгрява голямата звезда на Мохамед Али. Въпреки това триумфът на боксовата легенда почти не се осъществи.
Мухамед Али е смятан за най-великия спортист на всички времена. Славната кариера на боксьора, която беше съпътствана от много политика, беше уникална. Той поставя основите на успеха си на Олимпийските игри в Рим през 1960 г.
На 5 септември Али е коронясан за олимпийски шампион в лека тежка категория в италианската столица – това е началото на превръщането му в абсолютна суперзвезда.
Колкото и важен да е този триумф за него, историята зад него е невероятна. В края на краищата Али почти не предприема пътуването по онова време.
Отказът му се дължал на факта, че 18-годишният тогава младеж изпитвал ужас от летене. На път за олимпийския квалификационен турнир в Лос Анджелис е имало силна турбуленция, която е предизвикала голямо безпокойство у младежа.
Али искаше да пътува с влак от Америка до Италия
Затова, въпреки че се беше класирал за олимпийския турнир, той беше твърдо решен да не пътува отново със самолет. Вместо това попитал националната олимпийска федерация дали може да дойде в Италия по друг начин.
Неговото предложение беше: с лодка или с влак. Докато длъжностните лица сметнали първия вариант за едва ли не разумен, вторият бил просто невъзможен. „Жалко – тогава няма да отида на игрите“, отговорил Али, който по това време все още се подвизавал под името Касиус Клей.
Треньорът му Джо Мартин не искаше да остави това решение в сила. Той е тренирал Клей още от дванадесетгодишен и го е оформил като боксьор, който в аматьорския бокс се е борил с всичко в стил „партер и удар“. Сега, в края на краищата, един безобиден самолет нямаше да попречи на американския шампион в тежка категория да направи грандиозното си излизане на световната сцена.
В един дълъг разговор в Сентрал парк в Луисвил Фрейзър най-накрая го убеди, че първо трябва да спечели Олимпиадата, за да е готов за световната титла. Този аргумент би трябвало да е достатъчен за Али, който вече е готов да вкара крака си в машината.
„Луисвилското торнадо“ покорява игрите
Пътуване, по време на което се твърди, че Али е крещял от нервност. Други твърдят, че е подскачал из целия самолет, като е предсказвал шансовете на почти всеки присъстващ спортист да спечели медал.
Веднъж пристигнал в Рим, „Луисвилското торнадо“, както го нарекоха по-късно, веднага привлече вниманието към себе си. В първия кръг надделя над белгиеца Ян Бекаус, за чието име се твърди, че предизвикало голям смях сред Али.
Същата съдба щяла да сполети и Генадий Шатков, все пак олимпийски шампион в средна категория от 1956 г. Следващият по пътя към златото бил австралиецът Тони Мадиган, който бил категорично победен по точки от Али.
Уверен гол за 18-годишния Али, защото осем години по-възрастният поляк явно беше по-опитен и по това време вече беше провел 230 аматьорски двубоя. Така че именно Пиетжиковски дразнеше Клей с неортодоксалните си удари и трябваше да държи надмощие до края на втория рунд.
Олимпийският шампион Али става „кмет на олимпийското село“
В третия и последен рунд развоят на събитията се обърна напълно. Комбинациите на Али се изсипаха върху преуморения поляк, който за учудване на зрителите не се предаде и устоя. Резултатът беше безспорен: 18-годишният Али беше олимпийският шампион в лека-тежка категория и се беше превърнал в любимец на Игрите със своя еуфоричен и общителен маниер.
„Касиус беше далеч най-популярният спортист в селото“, пише по-късно журналистът Дейв Киндред, и заради това по-късно спортистите и официалните лица го обявяват за „кмет на олимпийското село“.
Али също така могъщо се гордееше с медала си, който засега не трябваше да сваля. „Не свалих медала в продължение на 48 часа“, обяснява Али, но това го накарало да спи по-зле: „Дори го носех в леглото. Не спах много добре обаче. Трябваше да спя по гръб, което иначе никога не съм правил, защото иначе лентата на медала щеше да ми пререже врата. Но не ми пукаше, все пак бях олимпийски шампион.“
Олимпийската победа обаче щяла да бъде само раждането на Мохамед Али – шампион, когото целият свят скоро щял да познава завинаги.