Колкото повече таланти, толкова по-добре? Не е задължително. На сцената на ФИФА огромният брой амбициозни играчи с професионални мечти създава дилема – с опасност за самия талант.
Когато 2262 европейци се стягат за участие в квалификационен турнир, това е твърде много. Това е оплакване не само на много професионалисти, но и на швейцарския национален треньор Томас „Джантана“ Темперли.
„ЕА трябва да намали броя на участниците. […] Тези, които не са в абсолютния топ, нямат място в квалификациите“, казва Темперли. Той приветства по-строгите условия за класиране за FIFA 22.
Вместо да се присъждат квалификационни билети за добър резултат в Уикенд лигата, през този сезон трябва да се премине определен праг от точки в Дивизия Ривал. Преди това много играчи си бяха осигурили място по-скоро благодарение на усърдие, отколкото на умения.
Това е отразено и в цифрите: във FIFA 19 около 300 амбициозни геймъри взеха участие в квалификациите за ЕС. Във FIFA 20 броят им нарасна до над 1300, а във FIFA 21 дори до 2262 в един турнир.
Промените донякъде облекчиха ситуацията. На квалификационния турнир в началото на февруари обаче в Европа се състезаваха над 600 играчи. Според Темперли лимитът все още е твърде нисък, но „идеята е правилна, за да се подберат повече играчи преди квалификациите.
В очакване на нищо
Треньорът на ФИФА вижда два проблема в ниските изисквания за класиране: „Това означава, че квалификациите са претъпкани с играчи и отнемат доста часове.“ И още: „При толкова много играчи губиш представа.“
Играчите на FIFA от години се оплакват от часовите квалификации. Във втората си точка Темперли се позовава на развитието на сцената в медиите. Защото, когато в турнирите участват безброй нови лица и всеки път печели различен професионалист, за EA е трудно да се фокусира върху отделни таланти и звезди.
Вероятно това е една от причините, поради които разработчикът винаги се връща към едни и същи известни имена като Донован „Tekkz“ Хънт. Често обаче те отпадат още в началото и изведнъж на финала се появява играч, за когото зрителят не е чувал и съответно не се интересува от него, което води до слаба гледаемост.
False Hopes
Като доказателство за ниските стандарти за квалификация, Temperli изтъква собствената си квалификация: „Честно казано, не се възприемам като топ играч.“ Усърдните играчи обаче все пак успяват да се справят с това, като се стараят – само за да бъдат изхвърлени след няколко рунда.
По този начин успешната квалификация крие и опасности. Защото тези, които играят на най-високо ниво, в Глобалните серии, бързо мечтаят за професионална кариера. В повечето случаи обаче от това не излиза нищо, тъй като хиляди други играчи се чувстват по същия начин, а парите на сцената са ограничени.
На въпроса дали си струва да се прави кариера в електронния футбол, Темперли отговаря: „Не бих посъветвал никого да се опитва да стане електронен футболист. Не защото не смятам, че има потенциал, а защото не мисля, че повечето играчи са наясно с всичко, което е свързано с него.“
Не е достатъчно само да играем добре – каза той. В днешно време професионалистите също трябва да изграждат свои собствени марки, като излъчват и поддържат присъствието си в социалните медии. Всичко това отнема време. Тези, които нямат време да следват страстта си, не бива да се надяват прекалено много. В крайна сметка само квалификационните турнири струват безброй часове.