През 2014 г. светът на Формула 1 беше развълнуван от новите хибридни автомобили, но фокусът изведнъж беше насочен само към грозните носове
Сезонът на премиерите във Формула 1 е известен с големите изненади, независимо дали става дума за индивидуални дизайнерски идеи като F-образния прорез или за нежелани тенденции като капаците на двигателя с перка на акула
Но сега, когато обратното броене до представянето на автомобилите за 2024 г. е в разгара си, може би е време да се замислим за момента преди десет години, когато правилата на Формула 1 отвориха вратата за може би най-грозните автомобили, виждани някога.
Това беше началото на така възхваляваната „хибридна ера“, която трябваше да се съсредоточи върху въвеждането на най-технологичното задвижване в спорта. Вместо това се чудехме защо всички болиди от Формула 1 със своите носове изглеждат толкова странно.
Тенденцията в дизайна се дължеше на сериозна промяна в правилника, като ФИА се опита да премахне дизайнерска особеност, която преобладаваше в предишната ера на правилника.
Преди това конструкторите се опитваха да вдигнат носа възможно най-високо, за да подобрят поведението на въздушния поток. Това обаче доведе до поредния естетически кошмар: стъпаловидните носове обезобразиха автомобилите от Формула 1 през 2012 г. и ръководният орган се надяваше това да не се повтаря.
Но когато ФИА искаше да реши този проблем, тя създаде нов: McLaren, Force India, Sauber, Toro Rosso, Williams и Caterham представиха решения за носове с тесен, издължен връх, които изглеждаха доста нелепо – но явно носеха някои предимства за ефективността.
Сравняването на Ferrari F138 от предходната година с F14T от 2014 г. показва колко много предложенията са имали за цел да повлияят не само на дизайна на носа, но и на други аспекти от дизайна на автомобила.
ФИА искаше да намали върха на носа от съображения за безопасност и се опита да наложи това в правилника.
Правилата изискваха долният ръб на върха да не може да бъде на повече от 185 мм над базовата равнина и да не може да стърчи на повече от 250 мм извън нея, а в точката на 50 мм зад върха бяха добавени допълнителни ограничения на обема.
Седемте отбора, които всички бяха избрали грозния нос, видяха тези ограничения и бързо осъзнаха, че могат да намалят някои от свързаните с тях загуби с по-тънък носов накрайник, който ще осигури по-желана струя на въздушния поток.
Единственото предизвикателство сега беше да се премине краш тест с много по-къса конструкция, тъй като издълженият носов накрайник нямаше да осигури същото забавяне като по-широката алтернатива.
