По време на управлението на световния треньор Томас Тухел някои играчи в Челси се подобриха, но може би никой от тях не се подобри толкова, колкото Антонио Рюдигер. Но има и други съдби.
От юношеството до футбола на най-високо ниво първоначалната задача на всеки треньор е да обучава играчите, да ги прави по-добри. Томас Тухел е успял да направи това на много станции, между другото и на младежко ниво, още в Щутгарт, Аугсбург или Майнц.
В природата на смяната на треньора е да има победители и победени. Но везните в „Сините“ се накланят към страната на победителите: На първо място за Антонио Рюдигер, който дълго време беше на пейката при Франк Лампард. Под ръководството на своя сънародник, който вече искаше да го привлече в Париж, националният играч се превърна в международно уважаван централен защитник: силата му в борбата и мощта му в предни позиции го направиха любимец и на „Стамфорд Бридж“.
Тухел стана футболист на годината в Европа
В продължение на месеци Рюдигер беше позициониран отляво на тройката, а в отсъствието на Тиаго Силва, както и в полуфинала за Купата на лигата срещу „шпорите“, той се оказа също толкова класен в средата – също похвала на Тухел. Дългогодишният капитан Сезар Азпиликуета, който вече не беше постоянна част от екипа на Лампард, също е направил голям скок по отношение на игровото време (34% повече). По отношение на представянето Жоржиньо (Футболист на годината в Европа) и Матео Ковачич също се развиха, като Тухел изведе техническата и бойната компонента на последния. Освен това Калъм Хъдсън-Одой и Рубен Лофтъс-Чийк отново се развиха наскоро.
Докато Кай Хаверц, който вкара победния гол в Шампионската лига, запази статута си (не е абсолютен редовен играч, но е търсен във важните мачове), Тимо Вернер записа повече игрово време при Лампард. Тогава обаче нямаше Корона, а от лятото насам Ромелу Лукаку често блокира мястото му. И така дуото централни нападатели, които вече нямаха перспектива, напусна: Тами Ейбрахам – в Рома, Оливие Жиру – в Милано. По същия начин Кърт Зума (Уест Хем) вече не е често търсен. Били Гилмур е талант, който трябва да узрее в Норич и който Тухел продължава да има в полезрението си.
