Ромелу Лукаку липсва в състава на белгийския национален отбор след отпадането в 16-ия кръг на Европейското първенство. Според изявленията му почивката вероятно ще продължи още по-дълго
Кевин Де Бройне отсъства с контузия, други бивши ключови играчи като Еден Азар са извън игра от известно време, а Тибо Куртоа вече не е на вратата на националния отбор след спор с Доменико Тедеско – в състава на Белгия за последния международен сезон не остана нито един член на златното поколение. Това се дължеше и на Ромелу Лукаку, който със сигурност щеше да бъде включен след добрия старт в Неапол (три гола в пет мача в лигата), ако беше на разположение.
31-годишният футболист разкри причината за отсъствието си в подкаста „Приятели на спорта“: „Предимно е психическо, защото огънят в момента не гори. Винаги съм играл с огън в националния отбор. Винаги“, заяви нападателят. Това не е краят на кариерата му в националния отбор, но в момента му липсва гол с екипа на „червените дяволи“. „Бързо получаваш нов шанс с клуба си, но следващата цел с „червените дяволи“ е Световното първенство след две години, а това все още изглежда толкова далеч“, обяснява Лукаку.
Един от факторите за психическите му проблеми датира отпреди около две години. В последния мач от предварителния кръг на Световното първенство срещу Хърватия той отпразнува завръщането си след подновяването на играта и трябваше да вкара така жадувания гол, за да се класира напред. Въпреки многобройните възможности обаче – включително в последната минута, когато не успя да вкара топката в мрежата с гърди от няколко метра – той не беше прославен герой, а трагичен.
В крайна сметка белгийците бяха елиминирани след равенство 0:0 срещу хърватите. „Това беше първият път от 29 години насам, в който футболът ме порази по този начин. Наистина ме удари. Отидох на почивка и плаках всеки ден в продължение на една седмица“, обясни нападателят.
Хенри като важна опора
От голяма помощ през този период е тогавашният съотборник на треньора Тиери Анри. Французинът се обаждаше на Лукаку по три пъти на ден, за да се осведомява за настроението му. Колко близки са били отношенията им, стана ясно малко след последния съдийски сигнал на този мач. Анри е утешил плачещото си протеже с прегръдка
Лукаку първоначално е искал да приключи главата с националния отбор след равенството. Разговор с Тедеско обаче променил плановете му: „В първия ми разговор с Тедеско и Веркаутерен исках да кажа, че напускам националния отбор. В момента, в който се канех да го кажа, той каза, че наистина има нужда от мен“, разкрива Лукаку.
Лукаку става ясен, когато погледне към сегашното поколение
Поисканото от Тедеско обаче помогна само временно. Европейското първенство сега очевидно е наклонило везните. С напускането на последните играчи от златното поколение сега изчезва и идентичността на „червените дяволи“ от последните години – поне от гледна точка на Лукаку. „Играчите, които останаха, сега искат да помогнат на останалите да намерят собствената си идентичност. Но как да стане това?“, казва нападателят.
Той продължава: „Ако не усещаш този натиск и не си от играчите, които се поставят под напрежение, тогава е много трудно. И това – според мен – е проблемът, пред който сме изправени.“ Следователно за все още амбициозните белгийци сегашното мрачно положение (само четири победи в дванадесет мача през тази календарна година) може да се превърне в постоянно състояние на нещата.