В навечерието на финала на Световното първенство по футбол в неделя треньорът на Сърбия Светислав Пешич говори за специалния сблъсък срещу Германия и разкри какво ще бъде ключово във финала.
„Ще играем срещу Германия, вероятно никой не е очаквал това, но аз го очаквах – и това е най-важното“, каза Пешич и обясни: „Очаквах Германия, не защото другите отбори са по-слаби от нея, а защото те показаха най-много в турнира. Те не са загубили нито един мач и играят в перфектен турнир.“
Той заяви, че не е изненадан от силните германци. „Познавам треньора, играчите, системата им, най-голямата им сила е приемствеността – те играят заедно от много години“, каза 74-годишният специалист в кулоарите на тренировката в събота и отбеляза: „Те имат фантастичен отбор, очаква ни много труден мач. Когато един отбор победи САЩ и води през целия мач, трябва да уважаваш това и да се подготвиш максимално.“
Този финал ще се отличава с „два много силни отбора. И двата стигнаха до финала благодарение на екипна работа, и двата имат манталитет на победители, и двата вярват в себе си и в качествата си. Сигурен съм, че ще бъде добър финал.“
Познаването на германците от страна на Пешич е предимство?
Дали ще е предимство за Сърбия това, че познава толкова добре немския баскетбол, той не може нито да потвърди, нито да изключи. „Ще видим за това. Трудно е да се каже, в днешно време и сръбските играчи са добре познати, съществува нещо като скаутско проучване“.
Разбира се, той познава германците „много добре, познавам лично треньора и играчите. Дали това е предимство, не знам. Предпочитам да си гледам моите играчи. Ще бъде трудна битка, германците са борбен отбор, те никога не се отказват“.
Ключова в мача ще бъде защитата. „Там няма дилема. Не разполагаме с размерите и физиката на германците, но пък имаме добро предвиждане. Но не искам да започвам да говоря за баскетболна интелигентност, защото интелигентност без боен дух и отдаденост също не помага.“
Пешич очаква мача с нетърпение и по лични причини, тъй като ще се срещне със страната, с която стана европейски шампион през 1993 г. и която оттогава се е превърнала в негов втори дом. В Германия „узрях за треньор, те ми дадоха много, помогнаха ми да превърна таланта си в опит и качество.“
