Австриецът Тобиас Ебстер участва за първи път в Рали Дакар и прави впечатление в клас „Malle Moto“ – победи в първите два етапа
Тобиас Ебстер направи силен дебют при първото си участие в рали Дакар. Австриецът ще се състезава в клас „Malle Moto“ (Original by Motul) в Саудитска Арабия. В тази категория мотоциклетистите са напълно самостоятелни и не са включени в отборна структура
Ебстър завърши краткия пролог на първо място на своя КТМ. След това пилотът от Цилертал натисна газта в първия дълъг етап и взе победата в своя клас с преднина от над четвърт час. Ебстер последва с още една победа в класа във втория етап.
„Тази сутрин карах наистина силно. Настигнах петима-шестима състезатели и се ориентирах наистина добре.“ „Но знаех, че ще бъде твърде голям риск, ако продължа с това темпо.“
„Ако катастрофирам, трябва сам да поправям всичко по мотоциклета. Ето защо мислех да отпусна газта. Завърших на 29-о място в генералното класиране и на първо място в моя клас. Увеличих преднината си. Какво повече можеш да искаш?“
След първите два етапа Ебстър вече има 20 минути преднина в общото класиране на „Мале Мото“. Като новобранец, очакваше ли, че ще може да покаже такова представяне в първите си дни на Дакар? „Всъщност да“, демонстрира самочувствие 26-годишният пилот.
„От шофирането знам, че мога да карам точно отпред. Но трябва да се огранича малко, защото трябва да правя всичко сам на мотора. Най-добрите състезатели могат да се впуснат във всичко. Когато пристигнат, мотоциклетът им е готов и имат физиотерапия“.
„Аз нямам всичко това.“ Защото когато състезателите на „Malle Moto“ се върнат в бивака след дълъг етап, те трябва сами да свършат цялата работа по мотора. Организаторът носи кутия с инструменти до следващия бивак.
Те спят в палатка. „Искам да се занимавам професионално с това и смятам, че това е най-добрият начин да започна“, казва Ебстър, обяснявайки защо е избрал най-трудния клас за премиерата на Дакар. „Разбира се, спестявам си и 30 000 евро от разходи за обслужване.“
„Но дори и пилотите от RallyGP трябва да ремонтират нещо сами, ако нещо се случи навън. Много от тях например не могат да го направят. Ето защо смятам, че това е добро място за начало, защото е най-трудният клас. Същото казват и пилотите от GP.“
„Разбира се, всеки ден трябва сам да поставям палатката. Но аз съм си у дома в планината и обичам да ходя по планините. От време на време спиш в палатка в планината и го правиш доброволно“. Ебстер започва да се занимава с моторни спортове със състезания по мотокрос в Австрия.
До ралитата стига по препоръка на чичо си – някой си Хайнц Кинигаднер. „Той ме попита дали искам да дойда с него в Тунис, за да караме в пустинята. Това беше през 2019 г.“ След това пандемията от коронавирус забави донякъде плановете за рали.
„Първото си рали съм карал едва преди две години и половина. А това, че сега съм на Дакар, е спиращо дъха“, казва Ебстър за бързия си напредък. „Инвестирам всичко в него! Напуснах работата си и семейството ми ме подкрепя.“
„Баща ми има две работи, а аз разнасям пици отстрани, за да финансирам всичко тук. Няма план Б. Ето защо съм тук. Това определено е най-трудното състезание в света. Не го наричат така напразно.“
Възход на състезанието и амбициозни цели
Победата на Ебстърс на финала на Световната купа по баха в Дубай през декември 2022 г. беше решаваща. Той успя да използва наградния фонд, за да финансира старта си в състезанието Abu Dhabi Desert Challenge 2023. За най-добрия новак имаше програма „Пътят към Дакар“.
„В предпоследния ден бях втори, на три минути зад един французин. Не исках да допусна това да ми се случи и отново настъпих газта. Това беше златният билет за Дакар, така да се каже.“
Ебстър спечели класирането в Рали2 на ADDC и следователно не трябваше да плаща такса за участие в Рали Дакар. Въпреки това почти не се получи със старта. През октомври той контузи рамото си по време на рали „Мароко“ и трябваше да се подложи на операция
В началото на ноември Ебстър счупи лявата си скафоидна кост при злополучно падане на крак и трябваше да се подложи на още една операция. В момента рамото му вече не му създава проблеми при езда. Болкоуспокояващите помагат при болката в скафоидната кост.
Състезателят от Фюген в Тирол в момента е частен пилот. Той има големи дългосрочни амбиции за бъдещето. Място в заводския отбор на КТМ би било голяма мечта. „Разбира се, определено“, смее се 26-годишният пилот.
„Запознах се с всички в КТМ по време на състезанието Desert Challenge и се разбираме много добре. Това беше доста забавно. Трябваше сам да подготвям гумите си. Всички заводски състезатели си мислеха, че аз съм механикът.“
„След това взех участие в Desert Challenge и веднага бях по-бърз от Скайлър Хаус. След това получих гласово съобщение от KTM, в което ми казаха кой съм всъщност: „Знаем, че караш мотокрос, но като no-name си точно пред Скайлър.“ Това беше наистина готино!“
