Bayer 04 пада с 4:0 в Ливърпул след силно първо полувреме. Отказана дузпа можеше да наклони мача в полза на Леверкузен. Но те се въздържаха да обвиняват другите за поражението. С основание:
Това щеше да е перфектното алиби. Сцената в 21-ата минута, когато Върджил ван Дайк първо докосна с крак Джереми Фримпонг от Леверкузен в долната част на левия му крак в наказателното поле на Ливърпул, а след това го бутна над пояса. Действие, което можеше да бъде категоризирано като фаул, заслужаващ наказание.
След разгрома на Байер с 4:0 на стадион „Анфийлд“ това бързо предостави повърхностно добър аргумент защо двукратните победители претърпяха първото си поражение в четвъртия си мач в Шампионската лига през сезона. В крайна сметка Байер имаше възможност да поведе с 1:0 в едно силно първо полувреме, което завърши 0:0.
Но всеки, който очакваше главните герои от Леверкузен да се оплачат, беше разочарован. Управляващият директор Симон Ролфес дори не окачестви ситуацията като достойна за наказание. „Със сигурност имаше малко контакт. Но в такива ситуации, ако искаш дузпа, трябва да направиш всичко възможно, за да си сигурен, че той ще те събори тежко. Имаше контакт, но дали това е дузпа?“, попита риторично бившият професионалист, който не е привърженик на бързите свирки в наказателното поле,
„Още миналия уикенд казах, че не всеки контакт или всяка ситуация с ръка винаги трябва да е дузпа – каза Ролфес, изяснявайки основната си позиция, – иначе скоро изобщо няма да имаме дузпи в шестнайсеторката.“
Няма евтино алиби
И така Ролфес („Преднината със сигурност щеше да ни се отрази добре“) отказа да приеме евтиното алиби както и Гранит Кшака, който ясно заяви след почивката: „Не го видях. Като цяло съдията си свърши прилично работата. Не мисля, че сега е наша работа да говорим за съдията тук“.
Кшака и Ролфес не искаха да използват никакви оправдания. Което говори в полза на това да се справят обективно с поражението. В крайна сметка обсъждането на дузпата щеше да торпилира необходимия самокритичен подход към представянето след почивката. Защото колкото и силен да беше Байер през първото полувреме, да лишаваше Ливърпул от почти всякакво пространство за маневриране и сам да контролираше играта, бързият спад в представянето срещу домакините, които сега натискаха един на един, остана озадачаващ
Позната слабост
Това не беше единствената причина, поради която планът за мача на Хаби Алонсо, който преди това работеше перфектно в схема 3-5-2 с Хака и Фримпонг, които многократно разширяваха защитата в четворка, вече не беше ефективен. Освен многото загуби на топки след почивката, които могат да се обяснят с по-рискованото пресиране на Ливърпул, в Леверкузен се прокрадна и друга позната слабост.
„Головете, които допускаме, са просто твърде лесни“, критикува Гранит Кшака, „просто не тичаме достатъчно добре назад, когато загубим топката“. Хаби Алонсо също отправи критики: „Интензивността ни в защита спадна. Срещу топ отборите 60 минути не са достатъчни, трябва да играеш 95 минути на най-високо ниво, а днес ни липсваха тези допълнителни 30-35 минути.“ В интерес на истината, дори 45 до 50.
Тези подобни грешки, които се повтарят отново и отново, трябва поне да бъдат намалени. Защото това е отрова за всеки отбор, ако не може да отстрани грешките. Байер трябва да работи вътрешно върху причините за повтарящите се слаби фази. При пълна откритост. А дискусията за наказанията, която е толкова очевидна, можеше да бъде дори контрапродуктивна
