FC Барселона за втори път през този сезон нанася удар на Реал Мадрид. Резултатът 5:2 в Суперкопа дори надмина 4:0 в първенството
Подобна ли е Барса от Реал? Един поглед към таблицата на Ла Лига подсказва обратното. Въпреки че таблицата в Шампионската лига е в полза на каталунците, „белите“ може би все пак имат повече увереност в „своето“ състезание.
Двете директни срещи досега през сезона обаче подсказват нещо повече от разлика в класите. Втората, финалът на Суперкопа, не можеше да бъде по-ясна в неделя вечер в Саудитска Арабия. Барселона разгроми Реал с 5:2 и от гледна точка на Реал резултатът беше още по-приятен
На почивката резултатът вече беше 4:1, а малко след това – 5:1, но фактът, че отборът на Ханси Флик не постигна исторически гръмък триумф в тази сравнително малка надпревара, вероятно е свързан единствено с това, че резервният вратар Войчех Шчесни остави колегите си десетима в началото на второто полувреме. Както и фактът, че Винисиус Жуниор избегна неизбежния жълт картон малко по-късно
Barca – всички наред, Real – купчина пилета
Въпреки ранната преднина на Мадрид, контраатаката като по учебник чрез Килиан Мбапе, изглеждаше, че Барса може да прави каквото си иска с Реал в най-големия сблъсък в испанския футбол. Макар че столичани бяха започнали добре в Класикото в Лига Европа и като цяло не изиграха лош мач, ясният резултат този път беше напълно уместен и логичен. Най-малкото.
ФКБ във впечатляващ стил поставиха огледало на своите съперници, принуждавайки ги болезнено да погледнат абсолютно всичко, което им липсва във футболно отношение. В общи линии, контекстът. Докато Барса играеше като едно цяло, особено в пресирането и преходната си игра, Мадрид – за пореден път – не можа да накара дори изолираните си, изключително надарени нападатели да комбинират. „Не играхме никакъв футбол“, призна с пълно право треньорът Карло Анчелоти. А отзад рекордните шампиони не бяха нищо по-малко от купчина пилета, и то не за първи път.
Това, че Лукас Васкес, тренирано крило в средата на 30-те си години, е финалната фаза на слабост като слаб заместник на халфа, особено във въздуха? Че Антонио Рюдигер твърде лесно се измъква от веригата, когато централният нападател – в случая Роберт Левандовски – падне? Че полузащитникът Орелиен Чуамени няма цялостна визия в централната защита и често губи представа какво се случва зад него? Флик и неговият треньорски екип са имали това в полезрението си. Барса се възползва от всичко безмилостно с головете си.
Върхът на срама от 59-ата минута нататък беше фактът, че повече от половин час Реал така и не успя да убеди зрителите, че е в числено превъзходство. Просто не изглеждаше така. Така и не се стигна до истинска фаза на натиск, а типичното за Реал завръщане така и не увисна във въздуха – въпреки че Родриго веднага бе реализирал свободния удар за фаула на Шчесни, за да направи 2:5. Крайният резултат, както се оказа
Анчелоти не подрежда състава си според представянето
Въпреки че този път до голяма степен се представи старателният Мбапе, чиито положения извън терена бяха главната причина за поражението в лигата, този разгром, който беше още по-видим на терена, носеше подписа на треньора Анчелоти. Италианецът, на когото в момента явно му липсва тактически план, отново бе пренебрегнал баланса, като пусна на терена четирима атакуващи играчи, и отново не подреди реално състава според представянето.
Мястото на Васкес в стартовата единайсеторка срещу Рафиня беше просто фатално, както и нестандартното позициониране на Чуамени в централната защита. Талантливият защитник Раул Асенсио, който беше един от малкото играчи, показали необходимата ангажираност и атрактивно представяне след влизането си, не трябваше да бъде пускан в игра, когато резултатът вече беше 1:5.
Но Анчелоти, който естествено разполага с малко кадри за отбраната, предпочита да подрежда поименно. А Анчелоти, колкото и да е бил успешен с индивидуалните си изпълнители в миналото, в момента не успява да им внуши сплотеност. Няма колективно функциониране. Нито срещу интензивна преса, нито срещу дълбоки защити. Особено не и срещу този ФК Барселона, макар че и той има слаби места. Таблицата на лигата показва това.
Но фактът, че на моменти Реал беше напълно безпомощен, дори когато имаше числено превъзходство, се дължи главно на Анчелоти. Не можеш да загубиш един треньорски двубой по-грубо от това. Но дали този поглед в огледалото, пълен с болка, ще го пречисти, далеч не е сигурно. Вероятно първенството и Шампионската лига все още са твърде близо, за да се каже това.
