Сони Листън се коронясва за световен шампион през 1962 г. с историческо събаряне, а след това на свой ред е измамен от младия Мохамед Али. Новината за преждевременната му смърт шокира света на днешната дата преди 54 години.
Почти всеки знае най-известната му снимка, дори и да не е главната фигура на нея.
Тя е от 25 май 1965 г., когато Мохамед Али изненадва бившия световен шампион Чарлз „Сони“ Листън след 105 секунди с легендарния „Фантомен удар“ и го изпраща на пода.
Снимката на Али, който поваля Листън на земята, е с думите „Ставай, задник!“. („Get up, you bum!“) е емблематичното изображение на Али par excellence, един от най-известните кадри в спортната история.
Докато Али създава вечната си легенда с двете си победи срещу „Черната мечка“, за Листън това е началото на личното му падение. На 5 януари 1971 г. новината за преждевременната му смърт разтърсва спортния свят.
Подобно на своя по-късен съперник Али, Листън израства в бедни условия, характеризиращи се с расизъм: Роден около 1930 г. като дванадесетото от 13-те деца на памукопроизводител в Арканзас (точната дата на раждане не е ясна), детството му се характеризира с насилствен баща, принудителен детски труд и лошо образование – Листън така и не се научава да чете и пише до края на живота си.
От престъпник до световен шампион по бокс
След смъртта на баща му майка му се премества в Сейнт Луис, където Листън става престъпник: Той извършва няколко грабежа и кражби и е осъден на пет години затвор.
В затвора се разкрива боксовият му талант, което проправя пътя към предсрочното му освобождаване и преследването на световната титла в тежка категория.
Листън остава в престъпния свят – мениджърът му Франки Карбо е известен мафиот – и нападение с побой над пътен полицай също води до нова присъда в затвора.
В спортно отношение обаче „Черната мечка“ се оказва феномен, който постига невиждани неща: на 25 септември 1962 г. Листън завоюва короната на световен шампион с нокаут в първия рунд срещу Флойд Патерсън. Листън печели и реванша преди първия ринг. Никой шампион в тежка категория не е бил демонтиран по този начин
Листън срещу Патерсън: едно зареждащо съперничество
Още преди съперничеството с Али кариерата на Листън е политически натоварена: Той беше широко ненавиждан заради криминалната си история и това, което мнозина възприемаха като недружелюбно поведение, особено в контраст с Патерсън, който беше възприеман като джентълмен.
Дуелите между Патерсън и Листън се разказват от мнозина като история на доброто срещу злото, като расизмът на обществото, в което преобладават белите, играе основна роля.
Известният писател Нормал Мейлър вижда много лицемерие в презрението към Листън: той критикува „изтърканата правота“ на Патерсън и вместо това романтизира Листън като „герой на всички, които си играят със съдбата, стига да се забавляват; пушачите, пияниците, наркоманите, хазаите, уреждачите, кучките, гейовете, джебчиите, стрелците“.
Големият афроамерикански писател Джеймс Болдуин също разчита контраста между боксовите съперници като метафора на въпроса „кое отношение е по-ефективно в нашата ужасна американска дилема: дисциплинираната дружелюбност на Патерсън или откровената непримиримост на Листън“. Въпреки това Листън никога не е бил народен герой, дори сред афроамериканската общност, заради позорния си живот.
Листън е бил подиграван и обиждан преди двубои
Правителството на Листън е по-кратко от общоприетите очаквания, тъй като не след като Патерсън е победен, младият Касиус Клей надига глава и шокира света със сензационната си тогава победа над Листън.
Още преди първия двубой на 25 февруари 1964 г. 22-годишният Клей предизвиква смут, като в продължение на седмици се подиграва и обижда Листън. Клей се явява на претеглянето, облечен в яке с надпис „Лов на мечки“.
Когато прозвучава гонгът, Клей доминира изкусително, като винаги сваля гарда си, танцува и се противопоставя на твърдия Листън отново и отново, докато последният не се отказва с раздразнение след шестия рунд. По-късно става ясно, че Листън се е подготвял зле, тренирал е слабо и се е отдал на забежки с проститутки.
След като губи реванша срещу шампиона, преименуван от Клей на Али, Листън никога повече не получава възможност да стане световен шампион. И без това непопулярният Листън бил съкратен още повече, отчасти защото вторият двубой срещу Али бил заобиколен от слухове за манипулация, които вероятно са били неоснователни
Смъртта на Листън: ужасяваща и все още не напълно изяснена
Листън се бие и печели последния си двубой срещу Чък Уепнър на 29 юни 1970 г., а около шест месеца по-късно бившият световен шампион е намерен мъртъв в апартамента си в Лас Вегас на 5 януари 1971 г.
Съпругата на Листън Джералдин се прибира у дома след двуседмична ваканция и открива сцена на ужас: Листън бил мъртъв от няколко дни и се намирал в състояние на разлагане.
Няколко седмици преди смъртта си Листън е бил хоспитализиран заради сърдечни проблеми и се твърди, че е бил наркозависим. Полицейското разследване стига до заключението, че Листън вероятно е починал от свръхдоза хероин на 30 декември 1970 г.
Точните обстоятелства на смъртта му обаче не могат да бъдат напълно изяснени и се развиват конспиративни теории за мафиотско убийство, които така и не се потвърждават. Сони Листън – епитафия: „Човек“ – почива в гробище в Лас Вегас
