Фановете на националния отбор на Камерун загубиха вяра в своя отбор. Пропускът на завършващ нападател като Ерик Максим Choupo-Moting от Байерн също не помогна.
Спортувайки, Камерун заслужаваше да играе финала у дома. Домакините на Купата на Африка не само имаха повече шансове през първото полувреме на полуфинала срещу Египет, но и за първи път показаха как може да бъде разбит отборът около Мохамед Салах от Ливърпул. Бързи, директни подавания, агресия и стремеж към гол, които липсваха на повечето отбори в хода на турнира – включително и на египтяните, между другото. Но финалът се оказа безрезултатен, тъй като трима камерунски стрелци изпуснаха нервите си при дузпите.
Историята на Купата показва преди всичко едно: страната домакин стига до финала в почти половината от случаите, а единадесет пъти страната домакин дори е печелила турнира. Сега за Камерун остава „само“ третото място, както е било преди 50 години. Тогава, през 1972 г., Камерун е домакин на Купата на Африка за последен път и единствен път печели малкия финал – до събота. Дванадесет години по-късно идва първата победа, последвана от 33 изключително успешни години, през които „неукротимите лъвове“ достигат до финала шест пъти – и триумфират четири пъти.
Настроение на място
Някога, преди 30 години, отборът завърши на 4-то място. Настроението тогава беше също толкова лошо, колкото и сега. Мачът за третото място премина успешно с победа след дузпи и зрелищно завръщане, но в очите на феновете тя не струва почти нищо, дори не е утеха. Това се вижда и от реакциите на зрителите по време на полуфинала. Някои от тях блокираха автобуса на отбора, като не искаха той да напусне територията на стадиона.
Напускане след първия пропуск
Разочарованието беше осезаемо и когато някои фенове напуснаха стадиона още след първата пропусната дузпа. Тази реакция показва: Доверието в националния отбор липсва. Не помага и фактът, че двамата най-добри голмайстори на турнира в Камерун – Венсан Абубакар (осем гола) и Карл Токо Екамби (пет) – не са нито от Египет, нито от редиците на другия финалист от Сенегал – и то въпреки звездите Садио Мане и Мо Салах.
Главата и завършващите умения на Чупо-Мотинг бяха крайно недостатъчни
Друг играч, чието име често се споменаваше на един дъх с двете звезди на Ливърпул преди турнира, е Ерик Максим Чупо-Мотинг. 31-годишният играч и неговите умения за насочване и завършване на мача много ни липсваха, особено на полуфинала, но Тони Консейкао се справи с мюнхенчанина. Очевидно треньорът предпочита бързи и подвижни крила, които са специализирани в контраатаки. Стилът на Choupo-Moting е точно обратният, но не може да се отрече, че нито вкарва голове, нито завършва. Една смяна след 60 или 70 минути със сигурност нямаше да навреди на Камерун – както на полуфинала, така и в мача за третото място, където треньорът така или иначе беше изпратил на терена почти само заместници.
Президентът на федерацията Ето’о е труден за вярване
Самуел Ето’о също имаше такива? Президентът на федерацията е труден за възприемане, особено за журналистите. Той създава впечатление, че препуска от събитие на събитие и дриблира с интервюта като защитниците на своите опоненти. Дори бившият звезден нападател на Челси и Барселона обаче не изглеждаше никак щастлив от отпадането на сънародниците си.