Изтичащите данъчни облекчения предизвикват смут в италианския футбол. Някои шефове на клубове прогнозират отлив на най-добрите играчи
Ако се вярва на критиците, калчото скоро ще затвори врати. Край и край. Мениджърът на Интер Бепе Марота, който в момента е най-ефективният спортен директор в Серия А, говори за „автогол и непоправими щети“, а собственикът на Лацио Клаудио Лотито го определи като „чиста демагогия. Сега ще изгубим всякаква способност да се конкурираме – не само във футбола, но и в спорта като цяло“. Очарователно изказване, като се има предвид, че самият Лотито е политик в една от управляващите партии
Завръщането на умните умове
Но да се върнем за момент към причината за апокалипсиса. След няколко седмици на предимно популистки дискусии Съветът на министрите гласува да не удължава срока на действие на така наречения „Decreto Crescita“ (декрет за растеж) от 1 януари 2024 г. Декретът първоначално не беше насочен към футболния бизнес; по-скоро правителството на Конте го въведе през април 2019 г., за да привлече емигрирали или чуждестранни топ таланти. Мотото по онова време беше „Rientro dei cervelli“, завръщането на светлите умове. Всеки, който е живял в чужбина поне две години и е избрал да живее в Италия поне две години, получаваше намаление на данъка от 45 на 25 процента.
Макар че резултатите в образованието и бизнеса бяха скромни, калчото бързо откри потенциала. По-ниската данъчна тежест позволи на клубовете да предлагат по-високи нетни заплати при преговорите за трансфер. Най-пресният пример за това е Маркус Тюрам, който направи отлично впечатление. Брутната заплата на бившия играч на Гладбах струва на закъсалия с парите Интер Милано 7,9 млн. евро вместо малко под 11 млн. евро
Дебат между крайностите
Клубовете наскоро призоваха преходът да бъде отложен поне до края на януарския трансферен пазар, за да се сключат нови договори при старото статукво. Правителството отхвърли искането, а патронът на Наполи Аурелио де Лаурентис с облекчение продължи договора на Виктор Озимен до 2026 г. през декември, тъй като мярката не засяга действащите договори.
Както обикновено, лагерите в Италия са разделени на популистки крайности по отношение на бъдещето. Клубовете се оплакват, че възходът в калчото е приключил, тъй като никой не може да си позволи топ имена като Моуриньо, Лаутаро Мартинес или Кварацхелия срещу конкуренцията
„Внесени крака“ и мащеха в работата с младите таланти
Наред с това обаче имаше и много привърженици, които обвиняваха данъчните облекчения по-специално за лошото управление в клубовете и високия дял на чужденците в Серия А. „Най-накрая всички са третирани еднакво, което е огромна възможност за италианските млади играчи и бъдещето на националния ни отбор“, заяви Умберто Калканьо, президент на съюза на играчите AIC. Всъщност делът на чужденците в калчото се е увеличил от 55 на 61% от 2019 г. насам.
Много от аргументите, изтъкнати от представителите на клубовете, изглеждат меко казано съмнителни. „Тази мярка ще нанесе значителни щети на бюджета за работа с младежта“, прогнозира Марота, въпреки че звучи странно да се ограничават още повече и без това слабо финансираните млади таланти, които скоро могат да се превърнат в талантливи играчи. Изпадналата във финансови затруднения Стара госпожа, Ювентус, показа пътя, като успешно интегрира домашно отгледани таланти.
Италианските таланти ще се учат и ще се възползват от чуждестранните звезди, беше казано още. Броят на тези топ играчи обаче остава малък. 126 неиталианци са играли по-малко от 20 минути на мач – това едва ли звучи като качествени уроци. „Вместо да внесем умни умове, както беше планирано, внесохме крака“, заяви лаконично министърът на спорта Андреа Абоди.
21 млн. евро между ренесанса и обречеността и мрака
Въздействията ще бъдат анализирани по-внимателно в бъдеще, но едва ли ще се превърнат в екзистенциална заплаха, както възкликваше не един мениджър в настроение на съдбовен ден. Миналото лято същите хора все още приветстваха ренесанса на калчото, така че изглежда легитимно да се запитаме дали всеки подем всъщност ще бъде напълно заличен от сума в размер на управляеми милиони.
Цялата Серия А спести 21 милиона евро от данъчни плащания при трансфери през миналото лято – в това число двата милански клуба с по около шест милиона и шампионът Наполи с 1,2 милиона. Предстоящи загуби с такива размери едва ли ще доведат до обявената неспособност за конкуренция. И със сигурност не е последната присъда на Calcio
