Site icon Sports of the Day

Ето как протече „Грохотът в джунглата“

Боят между Мохамед Али и Джордж Форман ще остане в историята като „Грохотът в джунглата“. Битката при Киншаса беше и политически въпрос.

Денят в Киншаса още не беше изгрял, но термометърът вече показваше над 30 градуса жега плюс 90 процента влажност.

100 000 души на ринга скандираха „Али, бома йе“ (Али, убий го) – а Мохамед Али удряше, удряше и удряше. И разбира се, Джордж Форман, този привидно непобедим, арогантен, самодоволен шампион на всички класове, първо започна да се колебае – а след това падна.

Али остави Форман да живее, но уби мита за непобедимия шампион в 8-ия рунд и се превърна в безсмъртен завинаги.

„Грохотът в джунглата“ като сензационна битка

Най-малко преди края на осмия рунд в битката на 30 октомври 1974 г., останала в историята като „Грохот в джунглата“, Форман, който до този момент е непобеден в 40 двубоя, е разбит от 32-годишния тогава Али.

Али се изправя високо и широко над своя съперник, когото съдията Зак Клейтън отброява без много бързане. След това победителят се запъти в ъгъла си и се остави да бъде отпразнуван за това, което вероятно е най-голямата боксова сензация на всички времена.

„Грохотът в джунглата“ беше много повече от юмручен бой. Али срещу Форман, насред Африка, промоутърът Дон Кинг беше гарантирал и на двамата боксьори нереалния за онова време хонорар от по пет милиона щатски долара, финансиран от Мобуту Сесе Секо, диктатора на тогавашния Заир (днес Демократична република Конго).

Мобуту Сесе Секо се окичи като диктатор на Заир с

Поради тези особени обстоятелства борбата е запомнена като вековно събитие с огромно културно значение, увековечено в песни (Джони Уейклин – „In Zaire“, The Fugees – „Rumble in the Jungle“) и филми като спечелилия „Оскар“ през 1997 г. документален филм „Когато бяхме крале“.

Мухамед Али беше аутсайдер срещу Джордж Форман

Макар че Форман беше влязъл в двубоя непобеден, Али вече не беше безупречен, след като през 1971 г. загуби „Битката на века“ срещу Джо Фрейзър – когото „Големият Джордж“ беше детронирал две години по-късно – а през 1973 г. имаше още едно поражение срещу Кен Нортън, зенитът на Али изглеждаше отминал. Въпреки че Али спечели първия реванш срещу Фрейзър, много наблюдатели очакваха окончателната демистификация срещу Форман.

Напрежението преди горещоочаквания сблъсък се засили от петседмичното отлагане, след като Форман получи дълбока рана на окото си по време на тренировка. Тогава гонгът прозвуча в три часа сутринта местно време на 30 октомври 1974 г., в праймтайма на 29 октомври в САЩ

Дон Кинг (вляво) и Джордж Форман (отпред вдясно) на претеглянето преди боя в Заир

Али изсъсква към Форман: „Нямаш ли още?“

След това, което се случи на ринга, никой не очакваше, а най-малко Форман. Форман удряше Али, но Али падна далеч назад във въжетата, които легендарният му треньор Анджело Дънди беше направил много по-меки от обикновено.

Главата на Али почти винаги беше извън обсега на Форман и той смекчаваше ударите по тялото си с предмишниците си.

„Rope a dope“ беше името на този танц на въжето – също толкова ефективен, колкото и прочутото „Float like a butterfly, sting like a bee“ на младия Али.

„Това ли е всичко, което имаш, Джордж, това ли е всичко, което имаш?“ – изсъска Али. Към шестия рунд Форман се уморяваше, беше се изчерпал напълно – а Али все още подскачаше напред-назад по въжетата на ринга: „Чукни се, куколе. Ти не си шампион!“

И тогава, 22 секунди преди края на осмия рунд, Али нанесе своя удар. Той излезе от въжетата с няколко бързи права, последваха две прецизни комбинации ляво-дясно и той удари главата на Форман общо девет пъти. Сякаш на забавен каданс, неуязвимият мъж падна, без да може да се изправи със собствени сили.

Форман се пречупи от поражението

Али отново стана шампион и остана такъв в продължение на години, включително и по същия начин легендарната „Трила в Манила“ срещу Фрейзър през 1975 г., преди Леон Спинкс окончателно да сложи край на ерата на покойния Али през 1978 г.

Форман, от друга страна, така и не се възстанови от поражението от Али и се отказа през 1977 г., след като претърпя още едно горчиво поражение от Джими Йънг.

Едва през 1994 г., след няколко завръщания, той прави късно и изненадващо завръщане на световния шампионски трон срещу Майкъл Муур, което след това е помрачено от скандалния бой срещу Аксел Шулц.

Exit mobile version