ФК Арсенал заслужено и донякъде странно спечели с 3:1 бързия топ мач срещу лидера Ливърпул. На върха на английската таблица става наистина уютно
Преходно подаване на Ван Дайк, извеждащо подаване на Гакпо, но след това Диого Жота се размина с топката: Ливърпул, който вече бе отстранил артилеристите от ФА Къп на „Емирейтс“, почти ги изненада след по-малко от 40 секунди. След това се разви съвсем различна игра.
Възпитаниците на Артета се разколебаха за кратко, позволиха на топката да се движи малко и след това принудиха Ливърпул да влезе в собствената си игра с огромен интензитет. Непрестанното тичане и впечатляващите пасове на Арсенал при всяка ситуация на натиск бързо държаха „червените“ на въже. Демонстрация на сила от страна на вторите в класирането.
Резултатът 1:0 изглеждаше само въпрос на време. В 11-ата минута бързият Мартинели, когото Ливърпул не можеше да овладее, проби по лявото крило – при центрирането Сака с глава се оказа в обещаващ шанс. Три минути по-късно Хаверц, използван като централен нападател, също пропусна страхотен шанс. Но Алисон спаси в краката на Сака, който прати топката в аут (14-та).
Луис Диас вкара изравнителния гол без никакъв шанс
Въпреки че артилеристите се отдръпнаха малко след това: Интензивността и натискът почти не намаляха. Ван Дайк трябваше спешно да блокира Одегаард (21-ви), което беше единственият начин LFC да се защити по-късно срещу Райс и Хаверц (и двамата 39-ти). В другия край – без контузения Салах – не се случи нищо особено освен опасното преминаване на Александър Арнолд към Гакпо (27).
Арсенал можеше да бъде критикуван единствено за това, че не взе по-голяма преднина. Например чрез Мартинели, на когото Конате се бе хвърлил на пътя след мечтания пас на Жоржиньо (45.+1). А след това изведнъж стана 1:1, защото Луис Диас последва изгубен бегови двубой и насочи топката срещу Габриел, който си вкара злополучен автогол с ръка, което бе напълно против хода на играта (45.+3).
Лидерите в лигата започнаха второто полувреме така, сякаш бяха заслужили изравнителния си гол – червените притиснаха Арсенал. Ударите летяха веднага, като този на Джоунс мина малко встрани от далечния ъгъл (48′).
Артилеристите оцеляха след набезите на Ливърпул в първите пет минути след почивката и се мобилизираха. Отклоненият удар на Одегаард от 16 метра почти попадна в далечния ъгъл – Арсенал се върна в играта (52′). И за първи път те бяха на ниво и играеха футбол под натиск в прехода.
Алисон преминава покрай приятел и враг
Почти във всяка минута всичко висеше във въздуха, докато Габриел не пусна пас към Мартинели и както ван Дайк, така и Алисон не се почувстваха отговорни. Стражът се престара и изскочи от вратата си – покрай приятел, враг и топка. Ван Дайк беше зашеметен, а на Мартинели му оставаше само да вкара топката в празната врата – 2:1 (67′). На този етап отново стана ясно.
От този момент нататък Арсенал постоянно имаше превъзходство и до голяма степен контролираше играта, дори в режим на администриране. Мак Алистър отново бе близо до гола за LFC след корнер (77′), но много от кросовете на гостите не намериха целта си. В другия край на мача Одегаард все пак намери с едно такова центриране свободния Кивиор, но той насочи в ръцете на Алисон (84′).
Тросард направи всичко ясно – Арсенал и МанСити на лов
Предварителното решение бе взето в 88-ата минута, когато на предупредения Конате – сурово решение – бе показан втори жълт картон, оставяйки Ливърпул десетина души. Жокер Трошар най-накрая отбеляза победното попадение след силен самостоятелен пробив по левия фланг. Ван Дайк отклони удара му през краката на Алисон (90.+2).
