Валентино Роси може и да е постигнал най-големите си успехи в Световния шампионат по мотоциклетизъм в ерата на четиритактовите мотори от 2002 г. насам, но все още с копнеж си спомня за двутактовите мотори
С въвеждането на класа MotoGP преди точно 20 години една незабравима ера в Световния мотоциклетен шампионат бавно, но сигурно приключи. Говорим за ерата на 500-кубиковите двутактови двигатели. Мотоциклетите от MotoGP, използвани от големите заводски отбори от 2002 г. насам, бяха с четиритактови двигатели, чийто работен обем от 990 куб. см беше почти два пъти по-голям от този на 500-кубиковите двутактови двигатели.
В сезона 2002 г. в MotoGP все още имаше няколко 500-кубикови мотоциклета. Отборът на Honda на Сито Понс, за който караха Лорис Капироси и Алекс Барос, както и Алекс Хофман в две състезания, започна сезона с NSR500. В хода на сезона обаче те преминаха към модела RC211V. А Барос спечели две от последните четири състезания за годината с този мотоциклет.
Отборът на Honda на Ерв Канемото и Pramac Racing, който по това време също е клиентски отбор на Honda, завършват сезон 2002 г. с NSR500. През следващия сезон, 2003 г., тези последни 500-кубикови мотоциклети окончателно изчезват от сцената. С тях изчезнаха и двутактовите мотоциклети.
Последната победа в Гран при в ерата на двутактовите мотоциклети в световния шампионат бе постигната не от кого да е, а от Валентино Роси на финала на сезон 2001 в клас 500 куб. см в Рио де Жанейро. Роси е и този, който спечели последната титла в световния шампионат в ерата на двутактовите мотори през същата година. Дори и днес италианецът си спомня за този незабравим момент с широко отворени очи и усмивка.
„Можем да говорим дълго за двутактови и четиритактови мотори“, казва Роси и описва: „Дълго време карах двутактови мотори. И мисля, че е очевидно, че те са имали голяма харизма. Това е вярно както по отношение на външния вид, така и по отношение на ездата.“
„Самият звук,“ спомня си Роси с умиление, „беше по-скоро като на състезателен мотоциклет в сравнение с четиритактовите.“ Но при цялата си тъга „Докторът“, който вече се е оттеглил от мотоциклетните състезания, знае, че в определен момент двутактовите мотори вече не са били смятани за модерни.
„Светът се е променил, сцената на MotoGP се е променила. Спомням си как това беше шок за мен лично, както и за всички останали състезатели. Наистина бяхме взели присърце двутактовите мотори от ерата на 500 куб. см.“
„Но също така е факт“, продължи Роси, „че винаги сте имали неприятно, да кажем, че е било неприятно, когато сте карали тези машини на предела. Особено при ускоряване, те бяха наистина много опасни.“
По-голямата част от дългата и успешна кариера на Роси в мотоциклетните състезания, продължила повече от две десетилетия и половина само на ниво Световен шампионат, е в ерата на четиритактовите двигатели. И така, поглеждайки назад, той казва: „Много се забавлявах и с четиритактовите мотори. Благодарение на електрониката тези мотоциклети са по-лесни за управление, особено при ускоряване. И освен това са невероятно бързи.“
„Въпреки това двутактовите мотори винаги ще имат специално място в сърцето ми и в сърцата на всички фенове на мотоциклетните състезания“, завършва сравнението си Роси.
