Гойко Кацар никога не е страдал от липса на талант, но още повече му е липсвало здраве. Полузащитникът прекрати кариерата си на 31 години, а сега поглежда назад – към началото си в Берлин, трудните времена в Хамбург и края си в Аугсбург
Гойко Качар изиграва 171 мача в Бундеслигата и отбелязва 18 гола за Херта БСК, Хамбургер СВ и ФК Аугсбург. Сърбинът прекарва по-голямата част от професионалната си кариера в Бундеслигата, но вече почти шест години е „пенсионер“. Сега той започва нова кариера като треньор на младежи във Войводина Нови Сад. В интервю за Mozzart Sport 37-годишният футболист си спомня за престоя си в Германия.
На 20-годишна възраст Качар се премества в Берлин, въпреки че тогава не вярва в това. „Бях чувал, че Херта се интересува от мен, но си мислех, че това са само приказки. Но след това трансферът беше осъществен и седмица по-късно изиграх първия си мач за Херта – без никаква специална подготовка, дори не познавах съотборниците си. По онова време за мен всичко беше нещо като „уау“. Предпочитам да имам своя ритъм и сигурност. Не ми харесаха турбуленциите, имах милиарди мисли, но в крайна сметка съм много щастлив от това как се получи всичко.“
В Берлин той се запознава със сънародника си Марко Пантелич (сега 46 г.), който му помага да се устрои. „Ние не се познавахме, но той ме прие. Имаше и други момчета от бивша Югославия“, казва Качар и разкрива, че в началото е било трудно да се адаптира към нивото на Бундеслигата.
„Всичко беше много по-бързо, влизаше се по-интензивно в единоборства и имаше много по-малко време за топката. Успях да се справя технически, но трябваше да свикна с темпото. Казват, че ставаш по-добър като футболист, когато играеш с добри играчи – а аз имах късмета да го направя и скоро се почувствах като у дома си. Но за да успееш в Германия, трябва да се адаптираш и към тяхната система на работа и правила.“
В неговия случай това беше точността. „Когато бях млад, често закъснявах. Германците ме научиха, че не можеш да правиш това, защото е неуважително към клуба и съотборниците ти – и заради това трябваше да платя много глоби. Връзката между работата и професионализма е на по-високо ниво в Германия.“
През 2010 г. Качар преминава в Хамбургер СВ – първоначално абсолютна мечта за полузащитника. „Преминаването беше голямото ми желание. Голям клуб, красив град и страхотни играчи. Всеки път, когато играех срещу HSV, винаги съм искал да играя за тях.“ И той наистина сбъдва това желание, но „поглеждайки назад, може да си помислиш, че това е било погрешно решение“, казва днес Качар.
„Не беше лесно. Хамбург е клуб, който през всеки трансферен прозорец привлича по пет-шест нови играчи. Често сменят треньори и дори президенти – и всеки има своя собствена визия и иска да започне наново. За играчите е толкова трудно да се аклиматизират, защото така и не успяват да изградят основна рамка, а това после се отразява на резултатите.“
Той би искал да се наслади повече на престоя си в Хамбург, но това не е било възможно. „Хамбург никога досега не беше изпадал и върху нас лежеше огромна отговорност. Не искахме да бъдем първият отбор на HSV, който да изпадне. Имаше голям натиск.“ Факт е: когато Качар играе за HSV, „червените къси панталони“ винаги остават в първа дивизия. По това време обаче Качар претърпява и сериозна психическа промяна, както сега разкрива и за което съжалява едновременно. „Вече не играех футбол като дете на улицата, както беше започнал навремето, а го възприемах повече като работа.“
Рестарт в Япония
През 2012 г. кариерата му вече виси на косъм след сложна фрактура на глезена. „Не бях на терена повече от година, беше ми много трудно да се върна след три операции и рехабилитация. Психологически също беше много тежко, по това време въпросът беше дали изобщо ще мога да играя отново футбол. Имах нужда от игрово време и състезателна практика, но клубът вече беше привлякъл други играчи за моята позиция, което беше напълно разбираемо. Ето защо заминах за Япония.“
Качар играеше под наем в Серезо Осака и там „намери пътя към живота си – умствено, духовно и като футболист. Гордея се с този епизод в Япония.“ След летящото си посещение в Страната на изгряващото слънце той ще продължи с HSV за още два сезона – което беше важно за него, особено с оглед на дългата му пауза заради контузия. „Исках да докажа, че не съм бил лоша инвестиция. Исках да покажа на феновете и на хората в клуба, че не са направили грешка с мен, затова по-късно отново удължих договора си – и тези последни два сезона минаха така, както трябваше.“
Преубеден от Германия
След като договорът му със „Северното сияние“ изтече, той отново беше изправен пред въпроса да си намери нов клуб. Както сега разкри, почти се е озовал в АЕК Атина, но до това не се е стигнало. „Имах 24 часа да взема решение. Щеше да ми се наложи да отида в друга държава, където не познавах никого, нито манталитета. Щеше да ми се наложи да променя всичко. Отказах и няколко дни по-късно ФК Аугсбург ми направи предложение. А аз исках да остана в Германия.“
Престоят му в Бундеслигата обаче приключи през 2018 г. – а малко по-късно, след петмесечно прекъсване в Кипър с Anarthosis Famagusta, професионалната му кариера приключи. Имаше и здравословни причини, поради които той така и не се завърна в родния си клуб Войводина като играч. „Познавах тялото си и знаех, че имам в себе си може би два или три мача на най-високо ниво, но не и 18 или 30.“ Затова сега Качар иска да се издигне като треньор на младежи – работа, която изисква много, както казва 37-годишният мъж. „Трябваше да бъдеш психолог, приятел, а с много младите играчи – и родител в известен смисъл.“
