28 Юни 1997 г. остава един от най-скандалните дни в историята на бокса. Майк Тайсън губи нервите си срещу Евандър Холифийлд.
Майк Тайсън е ядосан, направо е вбесен. Третият рунд на този дългоочакван двубой е в ход, а застаряващият бивш световен шампион просто не може да намери лек срещу Евандър Холифийлд.
Противникът, макар и на 34 години, все още е с почти четири години по-възрастен, е по-бърз, по-гъвкав, постоянно го притиска. Тайсън се поти, кърви, притиска се. А на 28 юни 1997 г. става все по-неприятно.
„Железният Майк“ губи нервите си и в клинча отхапва 1,5-сантиметрово парче от ухото на Холифийлд. Холифийлд крещи от болка, подскача по ринга и невярващо сочи кървящата си рана. „Направи го нарочно, бях сигурен, че ухото ми е откъснато“, ще каже по-късно Холифийлд.
Тълпата от 16 331 души в хотел MGM Grand в Лас Вегас е ужасена, избухват безредици и няколко души са ранени. Първоначално съдията Милс Лейн се опита да успокои ситуацията и позволи рундът да приключи. След това той дисквалифицира похитителя на уши – чиято кариера така и не се възстанови от скандала. Особено като се има предвид, че това не е първият му опит.
Майк Тайсън вече има зад гърба си първото падение
В края на 80-те години на миналия век Тайсън е страшен специалист по бруталните нокаути и през 1986 г. става най-младият шампион в тежка категория за всички времена на 20 години срещу Тревър Бербик. Протежето на легендарно съмнителния промоутър Дон Кинг изглеждаше с потенциал да направи спортна кариера на нивото на Мохамед Али.
През 1990 г. обаче той претърпява неочакван неуспех в сензационното поражение от Джеймс „Бъстър“ Дъглас в Токио – а две години по-късно е и първото му дълбоко падение: Тайсън е обвинен в изнасилване и осъден на затвор, а насроченият по това време двубой срещу победения от Дъглас Холифийлд е отменен.
След излизането си от затвора Дъглас се завръща през 1995 г., съпроводен от огромен шум, и печели титлата отново през 1996 г. срещу англичанина Франк Бруно.
Евандър Холифийлд спечели първия двубой през 1996 г.
Но само привидно Тайсън се бе върнал към най-доброто си състояние, а скоростта и силата на удара не бяха същите като преди. Холифийлд разкрива това още в първия си двубой с Тайсън на 9 ноември 1996 г., в края на който детронира „Железния Майк“ с технически нокаут в 11-ия рунд.
Реваншът счупи всички дотогавашни финансови рекорди, генерирайки 100 млн. долара от продажби, от които Тайсън спечели 30 млн., а Холифийлд – 35 млн. като кесия от двубоя.
Но в самия разгар на комерсиалния му успех второто поражение от Холифийлд заплашва да повреди трайно спортния нимб на Тайсън. Късането на ухото на Тайсън може да е било отчаяна реакция на това – въпреки че самият той твърди, че гневът от ненаказания удар по главата на Холифийлд го е разстроил.
Incredible: Първоначално Тайсън все още искаше да отрече лудостта си и твърдеше, че раната е причинена от удар. Подходящият отговор от легендата на съдиите Лейн: „Глупости.“
Отстраняване за една година след ухапване на ухо през 1997 г.
Тайсън беше осъден на глоба от три милиона долара и евентуално на едногодишно отстраняване от боксовия спорт, което той преодоля с добре платено гостуване в лигата по борба WWE. Той се отърва сравнително леко, съвсем очевидно спортът не искаше да изпрати все още привлекателната суперзвезда в принудително пенсиониране, за което призоваваха някои критици.
Но след завръщането му спортният блясък от миналото окончателно избледня. След завръщането си през 1999 г. срещу бившия съперник на Аксел Шулц – Франсоа Бота, той не прави много, а през 2002 г. получава последния си шанс да стане световен шампион, но е нокаутиран от Ленъкс Люис в осмия рунд. През 2005 г. кариерата му приключва след поражения срещу Дани Уилямс и Кевин Макбрайд, които дават покой на репутацията му.
Втората кариера на Тайсън, която по същество се състои от маркетиране на самия него, отново върви много по-успешно, днес бившите съперници Тайсън и Холифийлд са се сдобрили и дори са добри приятели, а по-късно се обсъжда трети бой с благотворителна цел.
При съвместното си участие в „Шоуто на Опра Уинфри“ Тайсън веднъж казва за Холифийлд: „Искам да кажа на света, че той е прекрасно момче. За мен е удоволствие да го познавам.“