Фаворити Сенегал беше прекалено уверен в себе си, след като поведе срещу Екваториална Гвинея, и се запъна след изравнителния гол. След това треньорът Алиу Сисе върна Мане и компания на правилния път – и ги класира на полуфиналите.
Алжир победен, Мали елиминиран – Сенегал знаеше, че Екваториална Гвинея не бива да бъде приемана с лека ръка. Така че фаворитите започнаха малко колебливо, като ходът на играта беше равномерен. Активният играч Iban обяви аутсайдера с ранен далечен удар (3.), Екваториална Гвинея предложи на финалистите от 2019 г. предизвикателство.
Dream pass from Mané
Необходим беше повече от четвърт час, преди Мане от Ливърпул да стане по-активен: Диа (18 г.) и Диедхиу (21 г.) бяха близо до гола, а последният накрая нанесе своя удар: Мане пусна перфектен пас за Диедхиу, който стреля в късия ъгъл – 1:0 за Сенегал (28 г.). Междувременно преднината беше заслужена, а Сар (34-и) и Менди (37-и) почти я допълниха.
След почивката Сенегал допусна грешка – седна прекалено назад. Екваториална Гвинея взе надмощие, отново бе по-уверена и креативна: след като предполагаема дузпа за игра с ръка на аутсайдерите бе отсъдена след намесата на VAR (52-ра), Буйле нагло изравни с пикела си след къс контакт – световният вратар Менди бе безсилен (57-а).
Златното докосване на треньора
Предоставеният гол беше сигнал за събуждане в точния момент. Въпреки че след 1:1 играта беше доста отворена, Сенегал все повече и повече контролираше ситуацията. Само контролът не беше достатъчен, но двете смени на треньора Алиу Сисе бяха достатъчни. Куяте (68-ата минута) и Сар (79-ата минута) вкараха от няколко метра, за да изпратят Сенегал на полуфиналите срещу Буркина Фасо.
Oba пропусна страхотен шанс за Екваториална Гвинея да вкара последния гол (86-и), така че в последните минути нямаше повече напрежение с това изключение.