Мухамед Али бе запомнен като спортиста на века. Началото на великата му кариера е поставено преди 61 години.
Той беше боксьорът par excellence. Вероятно дори най-добрият спортист.
Мохамед Али става три пъти световен шампион в тежка категория на всички федерации, увековечава се с легендарни двубои срещу Сони Листън, Джо Фрейзър и Джордж Форман, като поет на словото („плувам като пеперуда, жиля като пчела“) и икона на попкултурата, като политически борец за граждански права – който също така се сблъсква със сериозни противоречия.
На 3 юни 2016 г. Али умира на 74-годишна възраст, след като в продължение на десетилетия животът му е помрачен от болестта на Паркинсон, която по всичко личи, че е късен ефект от грандиозните му изпълнения на ринга.
1960: Касиус Клей печели олимпийско злато в Рим
Али е роден на 17 януари 1942 г. в Луисвил, Кентъки, на името на политика от XIX в. и борец срещу робството Касиус Марсел Клей младши. Баща му е бояджия на знаци, а синът му израства в бедни условия. Кариерата му на боксьор започва, когато се записва на първата си тренировка през 1954 г. – от гняв, защото му откраднали велосипеда.
Неудовлетвореността от несправедливостта във времената на расова сегрегация между бели и афроамериканци, която все още е в сила в САЩ, вече е била движеща сила за младия Клей: расисткото убийство на тийнейджъра Емет Тил през 1955 г. го кара да вандалства на местната жп гара заедно с приятел.
През 1958 г. Клей напуска училище – заради слаби оценки, но и защото иска да се съсредоточи върху бокса. На 5 септември 1960 г. той става олимпийски шампион в Рим и така поставя началото на един световен спортен мит.
Побеждава поляка Збигнев Пиетжиковски на финала в лека тежка категория и през същата година става професионалист. Първият му професионален двубой е по-малко от два месеца по-късно – на 29 октомври 1960 г.
1964: Сензацията срещу Сони Листън
1964 22-годишният тогава младеж получи своя голям шанс. След 19 поредни победи той се изправя срещу световния шампион Сони Листън – и предварително привлича вниманието към себе си.
Клей неведнъж нарича Листън „грозна мечка“, а веднъж дори застава пред дома на Листън с автобус с надпис „Най-колоритният боец в света“ и се провиква: „Листън е добър, но след осем рунда пада.“
Провокацията е част от концепцията на Клей, той я е заимствал от борбата, наред с други неща – „Великолепният“ Джордж Уагнър, който по онова време е главният злодей в света на шоу-борбите, е обявен за източник на вдъхновение за Клей.
По онова време много наблюдатели се съмняваха, че зад голямата уста на Клей има нещо: от 46 експерти 43 предричаха Листън преди първата голяма битка.
Клей обаче успява да направи това, което великият Джо Луис нарича „най-голямата сензация в историята на бокса“: младата звезда, която се разхожда по ринга, вече е изморила шампиона след шест рунда, а Листън се предава унизен.
Заслужава да се отбележи: По всичко личи, че Листън е прибягнал до нечестен трик и е приготвил ръкавиците си с вещество, което кара очите на Клей да горят. „Отряза ми ръкавиците“, крещи Клей на легендарния си треньор Анджело Дънди точно преди триумфа си.
След това той беше още по-уверен: „Аз съм най-добрият боец на всички времена. И само 22. Трябва да съм най-великият. Аз съм кралят на света. Аз съм красива.“
1965: Мохамед Али сваля Листън за втори път
Два дни по-късно новият шампион демонстрира, че е нещо повече от показна самоирония: той обяви, че е приел исляма и вече не иска да се нарича Касиус Клей („Това е робско име“). Мохамед Али е официално роден – и скоро поставя следващия възклицателен знак върху него.
През 1965 г. той се изправя на реванш срещу Листън, който след 105 секунди е ударен с „фантомния удар“ – незабележим удар в слепоочието или челюстта, който почти не се забелязва от публиката. От друга страна, сцената след това ще се помни векове наред. Моментът, заснет от фотографа Нийл Лейфър, когато световният шампион помоли нокаутирания Листън да се изправи, се превърна в типичния образ на Али (слуховете, че двубоят е бил уговорен, така и не се потвърдиха).
Али защитава титлата още осем пъти, включително срещу бившия шампион Флойд Патерсън и германеца Карл Милденбергер, който почина през 2018 г. – преди да отправи следващото голямо политическо послание.
1967: Отказал се от военна служба Али титлата
Той отказва военната служба, която Али е трябвало да отслужи, позовавайки се на вярата и политическите си убеждения, които са против противоречивата война на САЩ във Виетнам („Няма да помогна за убийството на още един беден народ на 10 000 мили от дома, само за да помогна за осигуряването на господството на белите робовладелци над по-тъмните народи по света“).
Следствието: Али е осъден на пет години затвор, въпреки че остава на свобода под гаранция. Боксовият му лиценз обаче е отнет, а световната му титла – загубена. Три години от разцвета на кариерата му бяха отнети.
„Отказа се от славата, от милиони долари, за да отстоява това, което съзнанието му го съветваше да прави“, отдава му почит активистът за граждански права Мартин Лутър Кинг (макар че Али, като част от „Ислямската нация“, е по-близък до по-радикалния Малкълм Х).
1971: Джо Фрейзър побеждава Али в „Битката на века“
Междувременно непобеденият „Smokin'“ Джо Фрейзър спечели световната титла. Когато Али се завърна, се стигна до велик двубой между двама непобедени световни шампиони, коронясани и некоронясани – „Битката на века“.
В нюйоркската зала „Медисън Скуеър Гардън“ през 1971 г. се състоя безпрецедентният спектакъл, който имаше и огромен политически заряд. Фрейзър е смятан за „добър чернокож“ във все още размирните Съединени щати, а бунтарят Али – за „непатриот“. Али разпали спора, като нарече Фрейзър покорен „чичо Том“ – нещо, което той недоволстваше десетилетия наред. Вечерта на битката в много градове избухват безредици.
Този път Фрейзър е по-добрият на ринга, дори сваля Али в 15-ия рунд (един от трите нокдауна в кариерата на Али) и печели по точки.
1974: Али разбива Джордж Форман в „Грохот в джунглата“
В продължение на три години Али трябваше да чака следващия си шанс за трона, като междувременно се боксираше срещу съперници като Кен Нортън (едно поражение, победа в реванша), Патерсън и германеца Юрген Блин – след това дойде легендарната „Грохот в джунглата“ срещу Джордж Форман, който междувременно беше детронирал Фрейзър като световен шампион.
Боят за световната титла, организиран от известния промоутър Дон Кинг, се провежда пред повече от 100 000 зрители в Киншаса/Заир и се превръща в най-голямото спортно събитие в историята на Африка (и в желана пропаганда за диктатора Мобуту Сесе Секо).
Али влезе в двубоя като явен аутсайдер, а седем години по-младият Форман беше смятан за непобедима бойна машина. Но „Големият Джордж“ не е разчитал на това, което Али е криел в ръкава си.
В ранните рундове Али изненада Форман, като го „намушка на въже“. Форман го раздаваше, докато Али поемаше яростните удари на въжетата и продължаваше да пита опонента си: „Това ли е всичко, Джордж?“ Форман не беше свикнал на дълги двубои, а Али продължаваше да нанася ударни удари от капака.
В края на осмия рунд Али рискува всичко: две комбинации ляво-дясно повалят Форман, Али отново е световен шампион, седем години след като му е отнета титлата. Като втори боксьор след Патерсън той опровергава неписания боксов закон „Те никога не се връщат“.
Паметното събитие влиза не само в спортната, но и в културната история, претворено е в песента „In Zaire“ на Джони Уейклин и в документалния филм „When we were Kings“, а през 2001 г. е и драматичната кулминация в игралния филм на Майкъл Ман „Али“ с Уил Смит.
1975: Последвалият „Трилър в Манила“ срещу Фрейзър
Година след втория си успех на Световната купа Али продължава съперничеството си с Фрейзър, отново в незабравима обстановка: „Трилърът в Манила“ във Филипините.
След брутална и изтощителна битка в зала без климатик треньорът на Фрейзър Еди Фъч хвърля кърпата в 15-ия рунд, страхувайки се за живота на Фрейзър, според собствения му разказ.
Али също е силно засегнат и след боя изпада в кръвозагуба. Беше получил 440 удара, повечето от които в главата. Самоубийственото изпълнение се смята за причина за по-късното му заболяване от дегенеративна болест на Паркинсон – както и за впечатляващия, но рискован за здравето стил на бой на Али като цяло.
„Всеки удар, който съм получавал от него, е стъпка по пътя към гроба ми“, пише по-късно Али за Фрейзър в биографията си „Най-великият“.
1984: Диагноза Паркинсон
След „Трила“ Али се качва на ринга още десет пъти – между другото и в Мюнхен – и след междинно поражение срещу Леон Спинкс, който умира същата година, си възвръща короната на световен шампион за втори път – въпреки това никога повече не достига старото си ниво на представяне.
През 1980 г. Али губи последния си мач за световен шампион от изгряващия Лари Холмс, а след унизително поражение от ямаеца Тревър Бербик (когото младият Майк Тайсън по-късно сваля от трона като световен шампион) Али приключва през 1981 г. Изглежда, че болестта вече го е завладяла.
През 1984 г. Али получава драстичната диагноза и се оттегля все повече от общественото внимание. През 1996 г. той подари на света последния момент, в който – вече видимо белязан – запали олимпийския огън преди Игрите в Атланта. През 1999 г. Международният олимпийски комитет (МОК) го избира за Спортист на века.
Али, чиято дъщеря Лайла Али го последва на ринга през 1999 г., умира на 3 юни 2016 г., като причина за смъртта му е септичен шок, след като е приет в болница в Скотсдейл, Аризона, заради проблеми с дишането. До края на живота си той остана силен политически глас, като в предизборната кампания през 2016 г. се изправи срещу Доналд Тръмп.
