Преди 60 години шофьорът на автобус от Регенсбург Ханс Хубер едва не отне първия голям триумф на боксовата легенда Джо Фрейзър – и предизвика екстаз у феновете у дома с олимпийската си приказка
Ако Ханс Хубер е знаел за палеца на Джо Фрейзър, нещата може би щяха да се развият по различен начин.
Това беше най-големият двубой в живота на баварския аматьорски боксьор – и в ретроспекция той стана още по-голям заради култовия статут, който опонентът му придоби по-късно. И нямаше да е нужно много, за да може легендата за Ханс Хубер от Венценбах край Регенсбург да стане още по-голяма на олимпийския финал в Токио.
Ханс Хубер се боксира преди 60 години на Олимпийските игри срещу Джо Фрейзър
В сряда се навършват 60 години от 23 октомври 1964 г. – великият ден на един германски спортист, чиято история вече е била специална.
Роден на 1 януари 1934 г., Хубер живее обикновен живот, който го довежда до олимпийската сцена по съдбовен начин: първоначално Хубер е чирак пекар и млад футболен вратар в местния клуб SV Wenzenbach, но преквалификация като шофьор на автобус му проправя пътя към бойните изкуства по случайност.
Инструкторът по шофиране на Хубер препоръчва на високия 1,92 м мъж да опита силите си в борбата в Regensburger Turnerschaft e.V.. Хубер се справя много успешно, като през 1958 г. и 1960 г. става вицешампион на Германия в тежка категория – победен единствено от легендата Вилфрид Дитрих, митичния „жерав от Шиферщат“.
Осъзнаването, че няма как да се справи с Дитрих, подтиква Хубер да премине към боксьорите, където през 1963 г. достига до четвъртфинал на Европейското първенство, а през следващата година печели шампионата на Германия и се класира за Олимпийските игри.
Десетки хиляди хора пред радиостанциите
Хубер отлетя за японската столица без големи очаквания, но изненада както себе си, така и боксовата общественост в турнира в тежка категория с победи над пакистанеца Абдул Рехман и италианеца Джузепе Рос.
Особено в родния му регион около германската боксова приказка се разрази вълна от еуфория, а десетки хиляди хора проследиха финалния двубой по радиостанциите си от 15,30 ч. немско време.
Съперникът на Хубер беше 20-годишен американец, който всъщност не се беше класирал за Олимпийските игри, но беше номиниран след контузията на сънародника и спаринг партньор Бъстър Матис: Джоузеф Уилям „Джо“ Фрейзър – с десет сантиметра по-нисък от Хубер, но страхотен пълен пакет в началото с опасна лява кука – всъщност.
Фрейзър влезе в битката с увреждане
За което Хубер нямаше никаква представа: Фрейзър беше счупил палеца си на полуфинала срещу стартиращия от СССР Вадим Джемелянов, най-доброто му оръжие беше практически неутрализирано.
Двубоят между Хубер и Фрейзър продължи през цялото разстояние, като двама съдии дадоха предимство на Хубер, а трима – на Фрейзър. Години по-късно боксовите специалисти все още недоумяват какво щеше да се случи, ако Хубер беше използвал по-агресивно затрудненията на Фрейзър: „Ако знаеше каква силна болка изпитва Фрейзър при всяка лява кука, Хубер можеше да не я избягва толкова внимателно и решението на съдиите можеше да се окаже различно“, пише New York Times през 1970 г.
След олимпийската си победа Фрейзър става професионалист, световен шампион и голям съперник на иконата Мохамед Али. Ханс Хубер изчезна от светлината на прожекторите – доброволно
Хубер харесвал Фрейзър повече от Али
Сребърният медалист от Токио се отказал от професионална кариера; на 30 години се чувствал твърде стар и не искал повече да се занимава с проблемите, които биха го очаквали.
Страхотното представяне в Токио беше достатъчно за Хубер, който се почувства богато възнаграден въпреки първоначалното си разочарование от пропускането на златото. Хубер получава поздравителни телеграми от федералния канцлер Конрад Аденауер и от лидера на опозицията Вили Брандт. При завръщането му в Регенсбург 50 000 души го посрещат на гарата. „Това наистина го компенсира“, цитира Mittelbayerische Zeitung късно интервю с Хубер.
Хубер работи в спортния офис на Регенсбург след Олимпийските игри и има две срещи с Фрейзър през 1971 г. на галавечеря на Adidas и на телевизионно предаване в Лос Анджелис.
Хубер оценява „Димящия Джо“, който почина през 2011 г., и в личен план: „Джо винаги е бил много приятен човек. Никога не е позволявал на големите шоумени да се излагат“, казва той в интервю за BZ. За разлика от него Хубер критикува своя велик противник Али, че понякога е правел противниците си смешни („Никой велик спортист не прави това“).
Ханс Хубер, човекът, който почти изтръгна първия си голям триумф от великия Джо Фрейзър, почина на 12 януари малко след 90-ия си рожден ден.
