Брет „Хитменът“ Харт смяташе, че е по-добър от себе си, много звезди от WWE и AEW му подражават – въпреки че историята на „Динамит Кид“ Том Билингтън завърши горчиво
Спътникът му Брет „Хитмен“ Харт гледаше на него, наричайки го „най-добрият борец, който някога е живял, паунд за паунд“.
Томас Билингтън, по-известен като Динамитното хлапе, беше революционер, който издигна борбата на ново ниво. Той определи атлетичния стандарт, който и до днес е характерен за WWE, AEW и др. Подражаван от толкова много звезди, че може да бъде категоризиран като един от най-влиятелните шоу борци на съвременната епоха.
Възхищението, което британецът спечели чрез невероятно динамичния си и много физически стил на ринга, имаше висока цена: бившият таг тийм партньор на преждевременно починалия „Британски булдог“ Дейви Бой Смит и легендарен съперник на изключителния японски борец Тайгър Маск напълно разруши здравето си на ринга и вече беше физическа развалина, когато кариерата му приключи преждевременно.
Билингтън беше тежко засегнат от последствията и беше прикован към инвалидна количка в продължение на повече от 20 години, преди да почине преди пет години, на днешния 5 декември 2018 г., сутринта на 60-ия си рожден ден.
А наследството на Динамит Кид е осеяно със сенки не само заради този
Днес щеше да бъде 60-ият рожден ден на Динамит Кид. На небето ще го чакат толкова много от старите му приятели, за да празнуват с него днес…❤️ pic.twitter.com/G2VaGHWqI1
– Nattie (@NatbyNature) December 5, 2018
Професионалната борба, каквато е днес. Той летеше високо и даваше всичко от себе си във всеки мач. Благодаря за всичко и съм тъжен, че загубихме още един член на семейството. Почивай в мир, Дайно. pic.twitter.com/0p57E6dLwx
– Harry Smith, „Davey Boy Smith JR“ (@DBSmithjr) December 5, 2018
Съдружник на Брет Харт, революционер в Япония
Билингтън, роден на 5 декември 1958 г. като син на миньор от Голборн (Голям Манчестър) в Обединеното кралство, се изявява като голям талант в родината си през 70-те години на ХХ век. През 1978 г. той е открит от канадската промоутърска компания STAMPEDE на бащата на Брет Стю Харт, където се превръща в топ звезда, към която Брет, който е с година по-голям, също гледа с надежда – и която го довежда и до лигата NJPW в Япония, която си сътрудничи с тях.
Билингтън е запомнен там най-вече с мачовете си срещу оригиналния Тигрова маска (Сатору Саяма), които са смятани за най-доброто, което борбата може да предложи по онова време в световен мащаб. Те създадоха дивизията Junior Heavyweight, която и до днес е на почит в Япония, и бяха основополагащи за атлетичното и техническото ниво, което се възприема като основа на борбата днес.
Билингтън е в WWF от 1984 до 1988 г., където не успява да разгърне потенциала си. Поне за таг тийм сцената Булдог успя да покаже класата си в двубоите с оригиналната Фондация Харт (Брет Харт и Джим „Наковалнята“ Нейдхарт, който също почина през 2018 г.).
Булдозите напускат WWF през 1988 г., но за разлика от Билингтън, Смит се завръща скоро след това и прави успешна солова кариера, както и Брет и по-малкият му брат Оуен Харт – Оуен, който загива при инцидент през 1999 г., е още по-влиятелен от Динамит Кид.
Наркотиците подхранват влошаването на здравето
Динамит Кид остава търсена звезда в Япония, но по време на активната му кариера започва влошаване на физическото му състояние, особено на гърба и краката.
В последния си мач през 1996 г. той е само сянка на предишното си аз и се налага да бъде хоспитализиран на следващия ден, след като припада. От следващата година е прикован към инвалидна количка поради парализа на левия си крак. През ноември 2013 г. получава инсулт. През 2015 г. Билингтън се присъединява към неуспешен колективен иск, в който обвинява WWE, че не е защитила адекватно своите изпълнители от травми на главата.
Здравословните проблеми на Билингтън са подхранвани от употребата на наркотици, като самият той признава, че постоянно злоупотребява със стероиди, амфетамини, кокаин и LSD. В откровената си автобиография „Чист динамит“ той описва няколко близки до смъртта преживявания, предизвикани от наркотици – и дори експерименти за увеличаване на мускулите с конски стероиди.
Ранната смърт на бившия му партньор Смит също е подхранвана от злоупотреба с наркотици и стероиди, както и от пристрастяване към болкоуспокояващи. При сравняване на по-ранните и по-късните мачове се забелязва как и двамата булдози са се развили през годините от доста стройни средни типове в планини от мускули. През 80-те години употребата на стероиди все още не е незаконна; едва промяната в закона през 1990 г. и правителствените разследвания оказват натиск върху WWE да действа по това време
Друга подробност, с която Динамит Кид беше известен: зад кулисите той имаше склонност към понякога неприятни шегички срещу колегите си борци. Особено известна стана реакцията на бившия му колега от WWE Жак Ружо (по-късно: Планинецът, Жак от Квебек): Той пребил Динамита кърваво в гърба с руло монети и предотвратил предстоящото отмъщение, като успешно убедил Динамита, че има опасни връзки с мафията.
Динамит Кид оставя след себе си двусмислено наследство
Стилът на Динамит на ринга също се оказва грабеж на собственото му тяло: в ретроспекция най-известната му маневра, Flying Headbutt, пикиращ удар с глава от горното въже срещу горната част на тялото на противника, се смята за голяма грешка.
Легендата в борбата Харли Рейс, който измисля това движение, по-късно заявява, че съжалява за нововъведението си. То е благоприятствало както сътресенията, така и проблемите с гърба. Такъв е бил случаят не само с Динамит Кид, но и с бъдещата звезда на WWE Крис Беноа, който е бил силно повлиян от Динамит Кид. През 2007 г. Крис Беноа – който посмъртно е диагностициран с дегенеративното заболяване КТЕ – убива съпругата си, детето си и себе си.
Билингтън също е проявявал насилие към семейството си, като първата му съпруга Мишел Билингтън (сестра на първата съпруга на Брет Харт – Джули) разказва в телевизионния документален филм „Тъмната страна на ринга“ как той е проявил насилие пред двете им дъщери след спор и я е заплашил с пистолет, докато тя е била бременна в седмия месец. Синът ѝ Марек, когото тя ражда скоро след това, никога не вижда баща си след последвалата раздяла.
Въпреки всичко Мишел Билингтън не гледа с гняв назад към „Томи“, а рисува в документалния филм картината на човек, който се е характеризирал с насилствена среда, но който е бил честен по душа – който в крайна сметка вече не е бил себе си.
Мишел Билингтън предполага, че бившият ѝ съпруг – който вероятно не е в Залата на славата на WWE заради личните си сенки – е страдал от мозъчно заболяване CTE и депресия като Беноа