Макс Шмелинг се превърна в германски мит като световен шампион и покорител на Джо Луис. Като агент за бягство от нацистка Германия той става и спасител
Сърцето на боксьора познава само една любов: да се бори сам за победата. Сърцето на боксьора познава само една грижа: да бъде винаги пръв на ринга.“
Сърцето на Макс Шмелинг бие в продължение на 99 години преди смъртта му на 2 февруари 2005 г. Той, единственият германски световен шампион във всички класове, най-големият идол на германския бокс, а може би и на германския спорт като цяло.
Историческият му триумф на световен шампион над Джак Шарки, сензационната му победа над Джо Луис го превръщат в мит през 30-те години на миналия век, в обект на книги, филми, пиеси – самият Шмелинг също се увековечава в популярната култура с цитираната по-горе песен.
Едва много десетилетия след края на кариерата му стана ясно, че той е нещо повече от велик спортист: най-великият подвиг на Шмелинг е спасяването на два млади живота в един от най-мрачните часове в историята на Германия.
Победата над Джо Луис превърна Макс Шмелинг в легенда
Шмелинг е роден на 28 септември 1905 г. – на днешната дата преди 117 години – в Клайн-Луков, в областта Укермарк между Бранденбург и Мекленбург. Семейството скоро се премества в Хамбург, където бащата получава работа като моряк. Младият Макс си намира чирак в Кьолн и започва да се боксира там на 18-годишна възраст.
Само една година по-късно става професионалист през 1924 г., шампион на Германия през 1926 г., европейски шампион през 1927 г. Макс Шмелинг е висок само 1,85 м и тежи 85 кг, почти като лек боксьор в тежка категория, контрабоксьор с брилянтна реакция и силен удар с дясната ръка.
През 1928 г. той се отказва от всичките си титли и заминава за САЩ. След две години той е спечелил шанс за участие в световното първенство. Титлата е вакантна поради оттеглянето на Джийн Тъни, а Шмелинг се изправя срещу Джак Шарки в Ню Йорк. В четвъртия рунд Шарки е дисквалифициран след нисък удар и Шмелинг е обявен за световен шампион на земята. Две години по-късно Шарки си връща титлата, но най-паметната победа на Шмелинг тепърва предстои.
На 19 юни 1936 г., пред 40 000 зрители на стадион „Янки“ в Ню Йорк, той се среща с Джо Луис, изгряващия боксов феномен, в когото Шмелинг открива тактическа слабост в прикритието си. Луис пада за първи път в кариерата си в четвъртия рунд и е отписан в дванадесетия рунд.
Шмелинг помогна на еврейски младежи да избягат
Луис – който щеше да стане добър приятел на Шмелинг – спечели реванша категорично, но нищо не можеше да помрачи историческия момент, дори опитите на Хитлер да прегърне Германия.
Причината репутацията на Шмелинг да остане непокътната в следвоенния период е, че той приема присвояването със сравнителна резервираност.
Шмелинг не се противопоставя на системата, по-късно се обвинява в „наивност“ в отношенията си с режима, но въпреки това запазва известна дистанция: не се присъединява към НСДАП, запазва еврейския си мениджър Джо Джейкъбс и дори отказва да почете Адолф Хитлер. „Аз съм боксьор, а не политик“, е едно от най-известните му изречения.
Както става ясно по-късно, Шмелинг дори активно помага на жертвите на режима на Хитлер: през 1938 г., по време на ноемврийските погроми, той скрива в хотелската си стая двама еврейски младежи – синове на собственик на бутик, който е негов приятел, и така им помага да избягат.
През 1989 г. спасените братя Анри и Вернер Левин оповестяват историята. Едва 12 години по-късно обаче статия в Sports Illustrated дава по-широка гласност на историята.
„Ако бяха разбрали какво прави Макс, сигурен съм, че щяха да го застрелят“, разсъждава вечно благодарният Анри Левин в интервю за Welt am Sonntag през 2004 г.
Али и Тайсън също отдадоха почит на Шмелинг
Като успешен бизнесмен и почетен промоутър на немския спорт, Шмелинг остава в полезрението на обществеността дори след войната и края на кариерата си на ринга.
След смъртта на любимата си съпруга Ани Ондра през 1987 г. той до голяма степен се оттегля, но многобройни спортни и обществени знаменитости търсят близостта му до края. Сред присъстващите на погребението му са Хенри Маске, Владимир Кличко, Франц Бекенбауер и Уве Зеелер.
По време на живота на Шмелинг братята Люин, спасени от Шмелинг и станали успешни хотелиери в САЩ, организират голяма благодарствена церемония в Лас Вегас, на която Мохамед Али и младият Майк Тайсън, наред с други, се покланят на Шмелинг.
„Имах специално донесен Нюрнбергски братвурст, кисело зеле и берлински кюфтета. Прожектираха се филмови клипове с негови битки, а самият Макс ги коментираше“, спомня си Вернер Левин.
Той умира през 2008 г., а брат му – осем години по-късно, след дълъг и пълноценен живот.
